О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.857
гр. София, 01.09.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на десети юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 635 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 34 от 4.03.2009 год. по гр. д. № 655/2008 год. Старозагорският окръжен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила решението от 1.04.2008 год. по гр. д. № 1096/2007 год. на К. районен съд, с което е признато за установено по отношение на ответниците И. К. Б. и Р. К. Д. , че И. П. С. , починал през 1980 год., е бил собственик към момента на образуване на ТКЗС на недвижим имот, който по картата на възстановената собственост на с. Ш. представлява нива от 0.767 дка, в м. „П”, представляваща имот № 0* при описаните в решението граници, и който имот е част от нива от 2.7 дка в същата местност, при описаните в решението граници.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ответниците Р, чрез пълномощника им адвокат Ст. К. , с оплаквания за неговата неправилност и молба за отмяната му. Претендират и направените разноски.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, приложено към касационната жалба, касаторите повторно излагат оплакванията си за неправилност на въззивното решение, като поддържат наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК за допускане на касационното му обжалване. Представят и съдебна практика.
Ищецът С. И. С. в писмен отговор поддържа становище за недопустимост на касационното обжалване, респ. оспорва жалбата като неоснователна.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, въз основа на данните по делото, намира, че не са налице поддържаните в изложението основания по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК. Касаторите цитират разпоредбата на закона, без да посочат материалноправния или процесуалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл в решението в противоречие на представената съдебна практика, нито обосновават предвиденото в закона значение на този въпрос за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Вместо това поддържаните съображения и доводи в приложеното изложение сочат на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на въззивното решение, които в настоящето производство нито могат да бъдат разглеждани, нито могат да обосноват основания за допускане на касационното обжалване.
Въззивният съд е приел, че предявеният иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е доказан от събраните по делото доказателства, установяващи, че наследодателят на ищеца е притежавал имот от 2.7 дка в м. „П”, към момента на образуване на ТКЗС в селото през 1954 год. Приел, че в границите на този негов имот попада и възстановения такъв на ответниците. Действително, съдът е кредитирал представената опис-декларация за внасяне на земеделски земи в ТКЗС, в която спорният имот е описан, както и липсата на данни наследодателят на ответниците да е декларирал такъв имот в същата местност, в който смисъл са и кредитираните от съда свидетелски показания.
В изложението касаторът е изложил твърдения, от които дори и да се изведе като правен въпрос този за доказателствата, с които се установява притежаваното към момента на образуване на ТКЗС право на собственост и конкретно представлява ли такова доказателство опис-декларацията за внасяне на имоти в стопанството, то този въпрос не е решен в обжалваното решение в противоречие на представеното решение № 717 по гр. д. № 118/99 год. на ВКС. В последното съображенията на съда са с оглед конкретния казус, в който имотите са имали произхода си от общи на страните наследодатели, поради което и за да могат ответниците успешно да противопоставят свои права срещу предявения иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е следвало да установят придобиване на имотите по давност, а не чрез установяване собствеността си върху тях с писменото им деклариране. Такъв е и спорът, предмет на решение № 1* по гр. д. № 2075/98 год. на ВКС. Настоящият случай не е такъв, тъй като и двете страни претендират техните наследодатели да се били собственици на спорния имот, сега възстановен на ответниците, поради което и доказването е допустимо да стане с всички допустими доказателства, в т. ч. и опис – декларацията, която съдът е преценил с оглед останалите доказателства, вкл. и липсата на данни наследодателят на ответниците, сега касатори, да е декларирал спорния имот. Направената преценка на доказателствата, обусловили извода на въззивния съд, не може да се обсъжда в настоящето производство, поради което и оплакванията в тази връзка са неотносими към наличието на основанията за допускане на касационно обжалване. Тъй като такива не се обосновават от касаторите, то и не следва да бъде допускано касационно обжалване на решението.
Поради изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 34 от 4.03.2009 год. по гр. д. № 655/2008 год. по описа на С. окръжен съд по подадената от Р. К. Б. /Димитрова по исковата молба/ и И. К. Б., чрез пълномощника им адвокат Ст. К. , касационна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: