О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.347
гр. София, ..07.05.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 110 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 182 от 7.11.2008 год. по гр. д. № 207/2008 год. Кърджалийският окръжен съд, като въззивна инстанция, е обезсилил първоинстанционното решение от 26.05.2008 год. по гр. д. № 414/2007 год. на М. районен съд в частта му, с която е прогласена нищожността на договор за продажба на имот, частна общинска собственост от 21.04.2004 год., сключен между О и прекратил производството в тази му част, отменил горното решение в частта му, с която са отхвърлени предявените от М. и Г. Х. против ответинка Н. Х. искове по чл. 108 ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД и вместо това постановил друго, с което признал по отношение на ответника Х, че ищците са собственици на спорния имот от 270 кв. м., представляващ УПИ * в кв. 69 по плана на гр. М. и осъдил ответника да им предаде владението върху него, както и да им заплати сумата от 46.04 лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползуване на имота в периода от 31.08.2007 год. до 26.11.2007 год., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ответникът Н. Х. , чрез пълномощника му адвокат А, с оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с молба за отмяната му и вместо това предявените искове бъдат отхвърлени.
Ищците не са взели становище по жалбата.
В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа наличието на тези по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Счита, че въззивният съд се е произнесъл по съществения процесуалноправен въпрос относно процесуалната защита на ответника в исковия процес в противоречие на практиката на ВКС – т. 4 на ТР № 6/2006 год. на ОСГК на ВКС и на цитираните и приложени решения на ВКС по конкретни граждански дела, както и, че същият има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
Искът с правно основание чл. 108 ЗС е предявен от ищците, които се легитимират като собственици на спорния имот с нотариален акт за покупко-продажбата му от други физически лица, а ответникът се намира без основание в имота, поради което са искали ревандикацията му.
Ответникът е поддържал възражението, че спорният имот е представлявал частна общинска собственост и е предмет на нищожна сделка за покупко-продажбата му на настоящите ищци, които са го прехвърлили на настоящите им праводатели М. и Ф. А. Като основание за твърдяната нищожност е релевирал липсата на представителна власт на подписалия като кмет на Община М. договора за продажба от 21.04.2004 год. Бирол К. , тъй като същият не е имал това качество.
За да уважи предявените искове за ревандикация на имота и заплащане на обезщетение за неоснователното му ползуване от ответника, въззивния съд намерил възражението на последния против активната легитимация на ищците за недопустимо. Позовал се е на приложеното като доказателство друго гражданско дело № 203/2004 год.на М. районен съд, образувано по иска на настоящия ответник за нищожност на договора от 21.04.2004 год., сключен между общината и М. Х. , по което производството по предявения иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД е прекратено с постановеното на 3.07.2007 год. решение на ВКС по гр. д. № 510/2006 год. Съображенията на касационния съд са за липсата на правен интерес у третото лице – настоящият касатор, ответник в производството, да иска обявяване нищожността на договора за продажба на имот, извършена след публичен търг, в който той не е участвувал.
Позовавайки се на приключилото производство по предявения от настоящия ответник иск за нищожност на договора между общината и М. Х. , въззивният съд в обжалваното решение е приел, че и възражението му на същото основание, направено в предявения срещу него иск за собственост, е недопустимо, и то на още по-голямо основание – тъй като правото му на иск е било признато с влязло в сила решение за недопустимо, то и възражението му също е недопустимо. Затова и след отмяна на решението по иска за собственост е постановил друго, с което уважил същия и обусловения от него иск за заплащане на обезщетение за ползуването на имота.
С оглед на горното, касаторът, ответник правилно е формулирал като съществен процесуалният въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд – произнасянето по направеното възражение за нищожност на договора от 21.04.2004 год., тъй като от изхода му е обусловен извода за легитимацията на ищците като собственици на спорния имот. При това без значение са последващите разпоредителни сделки с него, тъй като по делото несъмнено е установен произхода на имота като частна общинска собственост, предмет на покупко-продажба със сключения договор от 2004 год., към момент, в който представляващия общината кмет не е имал това качество. Възражението е процесуално средство за защита срещу предявения против ответника иск и по него съдът не дължи произнасяне с диспозитив на решението си, но следва да го разгледа, тъй като безспорно ответникът има право на защита, противопоставяйки се на предявеното му право на собственост на ищците. И това е така, тъй като действително, той не е заинтересована страна в проведения търг, не може да обжалва резултата му и няма правен интерес от иска за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба на имота от общината, както е прието в решението на касационния съд по приложеното приключило гражданско дело. В този смисъл са и разясненията в т. 4 от ТР № 6/2006 год. ОСГК на ВКС, които следва да намерят приложение и в настоящия случай, макар и да касаят въпроса за пределите на косвения съдебен контрол върху актове за възстановяване на собственост, тъй като и в настоящето производство е налице спор за право на собственост, придобито в резултат на проведен публичен търг и последваща продажба, срещу чиято действителност ответникът се брани с направеното възражение за нищожност поради липсата на представителна власт на подписалия договора кмет на общината, продавач. В това производство ищците носят тежестта да установят твърдяното от тях право на собственост. Позоваването на касатора на противоречието на цитираната практика на ВКС е основателно, поради което и е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението, без съдът да се произнася по останалите наведени основания за това.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 182 от 7.11.2008 год. по гр. д. № 207/2008 год. по описа на Кърджалийския окръжен съд по подадената от Н. А. Х., чрез адв. Т, касационна жалба против него.
УКАЗВА на касатора Н. А. Х. в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса в размер на 50 лв. по сметка на ВКС и представи в същия срок вносния документ за това, след което делото се докладва на П. на ІІ г. о. за насрочвансе в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: