О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 348
гр. София, .07.05.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 49 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 106 от 1.09.2008 год. по гр. д. № 1357/2007 год. Благоевградският окръжен съд, като въззивна инстанция е обезсилил първоинстанционното решение от 3.07.2007 год. по гр. д. № 116/2006 год. на С. районен съд, с което по отношение на ответниците, като наследници на П. В. , е признато за установено, че наследодателят на ищцата Д към момента на образуване на ТКЗС в гр. С. е бил собственик на основание давностно владение на нива с площ 1.5 дка, представляваща част от по-голяма такава с площ 3 дка, находяща се в м. „С” в землището на гр. С., при съседи Г. Ц. , П. В. , Сп. П. и дере.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищцата Р. Д. М., чрез пълномощника й адвокат Д. Х. , с оплаквания за неговата недопустимост и неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. т. 2 и 3 ГПК с молба за обезсилването му, респ. отмяната му и вместо това предявеният иск бъде уважен, респ. делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав.
Ответниците П. К. П., С. К. А. и Х. К. А. поддържат становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС „по процесуалноправните и материалноправните въпроси, решени в него”. Приложени са и цитираните в изложението решения.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
Искът е с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, като ищцата е поддържала, че част от заявения от нея имот за възстановяване е възстановен на ответниците, за която част, възлизаща на площ от 1.5 дка от нивата в м. „С” съществува спор за материално право с ответниците. Въззивният съд, преценявайки данните по делото за заявените от страните за възстановяване по ЗСПЗЗ земеделски имоти и установеното от заключенията на експертизата, че имотите на наследодателите на страните са различни и не се припокриват, заключил, че спор за материално право върху конкретен имот не съществува и за ищцата не е налице правен интерес от предявяване на иска. Още повече, че на наследниците на Д. К. е признато правото на възстановяване в реални граници на заявения имот от 3 дка в м. „С”, поради което и определянето им върху картата на възстановената собственост е по реда на чл. 18д ППЗСПЗЗ, а не чрез заявяване на спор за материално право. Такъв не е налице и с оглед обстоятелството, че на ответниците не е възстановен имот, който да е бил заявен от ищцата.
Следователно, същественият процесуалноправен въпрос, решен от въззивния съд в обжалваното решение, е този за наличието на правен интерес за ищцата да предяви иска срещу ответниците, и той не е решен в противоречие с практиката на ВКС – нито задължителната такава – ТР № 1/97 год. ОСГК на ВКС, на което се позовава касаторката, нито на тази, илюстрирана с представените решения по конкретни дела на ВКС. Изложените от касаторката оплаквания са неотносими към въпроса за наличието на основанията за допускане на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като представляват такива по чл. 281 ГПК. В настоящето производство следва да се обсъжда единствено дали същественият въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, е решен в противоречие с практиката на ВКС, така както се поддържа в изложението наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторката не се е позовала на противоречието на решения съществен процесуалноправен въпрос – този за допустимостта на исковото производство с оглед направения от съда извод за липса на правен интерес от предявяване на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, с представената практика, а е анализирала отделните решения на съда по конкретни граждански дела. Последното не е основание за допускане на касация на обжалваното от нея решение, тъй като в настоящия казус спорът не е решен по същество именно поради извода, че заявеният спор не е налице. По този въпрос не е обосновано наличието на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което и не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 106 от 1.09.2008 год. по гр. д. № 1357/2007 год. по описа на Б. окръжен съд по подадената от Р. Д. М., чрез пълномощника й адвокат Д. Х. , касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: