О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№349
гр. София, 06.10.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 2423 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 76/25.01.2016г. постановено по гр.д. № 3318/2015г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение № 178 от 12.10.2015 г. на Девненски районен съд по гр.д. № 539/2014г. и е постановено ново решение, с което са осъдени Д. И. Н. и Ж. И. Н. да предадат на основание чл. 108 ЗС на Г. В. М. владението върху следните недвижими имоти: 1/ реална част от имот №016054 в землището на [населено място], общ. Вълчи дол, обл. В., местност „А.”, начин на трайно ползване – нива, целият с площ от 25.196 дка, която реална част представлява дял първи по скицата, неразделна част от решение от 26.05.2003г. по гр.дело №404/1995г. на Девненски районен съд и е с площ от 15.757 дка, като границите й са повдигнати в синьо на скицата на л.40 от делото и 2/ реална част от имот №010018 в землището на [населено място], общ. Вълчи дол, местност „Д. могила”, начин на трайно ползване – нива, целият с площ от 52.395 дка, която реална част представлява дял първи по скицата, неразделна част от посоченото решение на Девненски районен съд и е с площ от 4.328 дка, като границите й са повдигнати в синьо на скицата на л.44 от делото.
Касационната жалба е подадена от ответниците Ж. И. Н. и Д. И. Н., чрез пълномощника им адвокат Я. Я.. Изложени са съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Поддържат се и трите основания за допускане на касационно обжалване по 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК по два правни въпроса: 1/ вписването на влязло в сила съдебно решение за делба, извършено от един от съделителите по отношение поставения му в дял имот, ползва ли и останалите съделители за техните дялове и могат ли те, без да са извършили вписване на решението за своите дялове, да ползват вписването на решението на техния съделител за противопоставяне на трети лица по чл. 113 ЗС; 2/ Допустима ли е ревандикация за поземлени имоти, които изобщо не съществуват реално в правната действителност като самостоятелни поземлени имоти с идентификатор /номер/ и граници.
Ответникът Г. В. М. в писмения си отговор изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Претендира сторените в настоящото производство разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по ревандикационен иск предявен от Г. В. М. срещу Д. И. Н. и Ж. И. Н. за предаване владението върху два недвижими имота със земеделски характер – ниви, описани като реални части от два поземлени имота – имот №016054 и имот №010018 в землището на [населено място]. Ищецът Г. В. М. е един от двамата наследници на И. М., починала на 10.09.2008г. П. за предаване реални части са поставени в дял на наследодателката със съдебно решение за извършване на делба, постановено на 26.05.2003г. по гр.д. № 404/1995г. на Девненски районен съд. Върху приложеното по делото копие от решението е налице отбелязване, че е вписано в службата по вписвания на 05.07.2004г. Няма данни тези описани реални части да са заснети като самостоятелни имоти след делбата. Съгласно представената справка от поименната партида на И. М. в Службата по вписвания – Д., решението за съдебна делба е вписано по нейната партида на 19.02.2014г.
Ответникът Д. И. Н., чрез три поредни договора – първият за дарение, останалите за покупко-продажба, сключени в периода 2008 – 2013г. е придобил от част от съделителите по гр.д. № 404/1995г. идеалните им части от спорните имоти, които те са притежавали преди извършване на делбата. Така, Н. П. Г., Н. Я. Я. и Г. Я. Г. са му дарили 60/420 ид.ч.; Г. А. Г., Ж. А. А., С. Я. Д., Б. Я. П., Х. А. А., И. Я. Щ., А. Б. П., Е. А. П. и Е. Б. П. са му продали 98/420 ид.ч. и А. П. М. е продал 20/420 ид.ч. За тези имоти ответникът Н. е сключил договор за аренда на земеделска земя акт през 2013г. с [фирма], в което дружество съдружници са той и съпругата му .
Приетата техническа експертиза установява пълна идентичност между имотите, описани в исковата молба, отразени на скиците на л.40 и л.44 от делото, с имотите, описани в делбеното решение, които са поставени в дял на И. М.. Според картата на възстановената собственост първият имот е реална част от ПИ 016054 с площ от 15.757 дка по КВС на землището на [населено място], [община] дол, местност „А.”, а вторият имот съставлява реална част от ПИ 010018 с площ 4.328 дка по КВС на землището на [населено място], [община] дол, местност „Д. могила”.
Проведено е оспорване на представения договор за наем от 30.05.2012г., сключен между Г. М., К. П. и [фирма], относно положения подпис на Г. М.. Приетата графологична експертиза установява, че подписът не е на ищеца. В потвърждение на това са и показанията на неговата сестра К. П., която признава, че е подписала въпросния договор без знанието и съгласието на брат си.
При тези фактически обстоятелства, въззивният съд е приел, че Решението от 26.05.2003 г. на РС Девня по гр. дело №404/1995 г. е породило съответните правни последици – прекратена е съсобствеността по отношение на земеделските имоти предмет на делбата, между които и имоти ПИ №16054 и ПИ № 010018, находящи се в землището на [населено място], като наследодателката е придобила в реален дял три имота, два от които са предмет на настоящия спор. Ищецът, като наследник на И. П. М., е собственик на ? ид.ч. от поставените в неин дял имоти, които са повдигнати в синьо на скици на л.40 и л.44 от делото. Не се спори, че процесните реални части от имот № 016054 и от имот № 010018, се обработват [фирма]. Поради това съдът е намерил за установена собствеността на ищеца върху ? идеална част от имотите. На следващо място е счел, че ответниците по делото, макар и да са сключили договори за продажба на идеални части от недвижимите имоти, не са придобили правото на собственост поради липса на вещно-прехвърлително действие на сделките с чужди имоти. Те осъществяват фактическа власт върху процесните имоти, като са ги предоставили за обработване на [фирма]. При тези изводи е уважен предявения ревандикационен иск.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира следното:
Първият правен въпрос дали вписването на влязло в сила съдебно решение за делба, извършено от един от съделителите по отношение на неговия дял, ползва и останалите съделители за техните дялове, не е разгледан от съда в обжалвания акт, а и не е определящ за изхода на спора. Въпросът не е свързан с наведени от ответниците по иска възражения в отговора на исковата молба – заявено е от Д. Н. единствено възражение, че делбеното решение не е било представено в Службата по земеделие за регистрация и нанасяне в картата на възстановената собственост, поради което собствеността е останала в идеални части. Едва по време на устните състезания пред първата инстанция пълномощникът му е развил съображения, че делбата не е вписана своевременно и ответникът като трето лице не е могъл да узнае за нея. Съдът не е обсъдил тези доводи, а е приел, че решението за делба е вписано на отразената върху преписа дата през 2004г. В случая е от значение, че ответникът се явява частен правоприемник на лица, които са участвали в съдебната делба и като такъв той е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението по извършване на делбата. А и доводите му, че не е могъл да узнае за делбата са очевидно несъстоятелни, тъй като видно от нотариалните актове делбеното решение е представено при сключване на прехвърлителните сделки.
Вторият правен въпрос е свързан с поддържаните от ответниците по иска /сега касатори/ доводи, че спорните имоти не съществуват реално, поради което не могат да са предмет на ревандикация. Този въпрос не е намерил изрично разрешение в обжалвания акт, но разглеждайки иска, съдът е преценил, че той е допустим и имотите са годни за ревандикация. Липсва противоречие както със задължителна практика на ВКС, така и с приложеното решение на Софийски градски съд по гр.д. № 8714/2014г. С. от касаторите Тълкувателно решение № 114/1963г. на ОСГК на ВС е постановено по въпроса: допустимо ли е съединяване на иск за собственост на движима вещ с иск за заплащане на нейната равностойност, т.е. то не няма отношение към повдигнатия въпрос. За разрешаването му са относими съображенията по т.2 на Тълкувателно решение № 8/2014г. на ОСГК на ВКС, според които имотът, правото на собственост върху който се защитава с предявяването на иска, е самостоятелна недвижима вещ, дори когато представлява реална част от съществуващ парцел, поземлен имот или урегулиран поземлен имот, тъй като от юридически актове може да се установят границите на този имот. В случая границите се установяват от влязлото в сила решение за делба и скицата, неразделна част от него. А решението на Софийски градски съд, приложено от касаторите, разглежда иск относно складови помещения, които са не са самостоятелни обекти, а са принадлежности към главна вещ, което е хипотеза твърде различна от настоящата.
Поради изложеното касационно обжалване на решението не може да бъде допуснато.
Ответникът по жалбата има право на разноски, но липсват доказателства за направени такива в настоящето производство.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 76 от 25.01.2016г. по гр.д. № 3318/2015г. на Варненски окръжен съд по касационната жалба на Женя И. Н. и Д. И. Н..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/