О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
София, 03.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 28.01.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1989/2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Министерство на отбраната на Република България против въззивното решение на Софийски градски съд от 28.12.2012 год., по в.гр.д.№ 7837/2012 год., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски районен съд от 23.03.2012 год., по гр.д.№ 3259/2011 год. и на осн. чл.213, ал.1 КЗ е осъден касатора, в качеството му на ответник, да заплати на ”КЮ БИ И./Ю./ Л.” Великобритания сумата 12 753.57 лв., представляваща обезщетение за настъпили имуществени вреди в резултат на взривна вълна от военни складова в под. № 18250 в [населено място] на 03.07.2008 год., обезщетени от ищцовото търговско дружество, като застрахователя на увреденото лице по доброволна имуществена застраховка „Щети на имущество”, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 25.01.2011 год. до окончателното и изплащане и деловодни разноски за двете инстанции в общ размер от 4 210 лв..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Позовавайки се на отсъствие на изрично установено в хода на делото противоправно поведение на конкретни служители на Министерството на отбраната в складовата база на поделение № 18250, което да обуславя ангажиране гаранционно- обезпечителната му отговорност за обезщетяване на увреденото лице, касаторът основно възразява срещу обосноваността и материалната законосъобразност на извода на въззивния съд за наличие на елементите от фактическия състав на чл.49 ЗЗД,
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърдението на касатора е, че произнасянето „ по съществения материалноправен проблем – приемане, че е налице осъществен фактически състав по чл.49 ЗЗД, без да е ясно кой е конкретният делинквент, какви са конкретните действия / бездействия, причинили вредоносния резултат, имат ли те характеристика – при и по повод извършената работа”, както и произнасянето по „съществен процесуалноправен проблем – нарушаване правото на защита на ответника – невъзможност за оборване презумпцията за вина на делинквента, както и уважаване на иска при неизяснен фактически състав в нарушение правилата за разпределение на доказателствената тежест” са такива от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответната по касационната жалба страна не е заявила становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване, поради следното:
Съгласно задължителните за съдилищата указания в т.1 на ТР № 1/ 19. 02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, релевантен по см. на чл.280, ал.1 ГПК материалноправен и/или процесуалноправен въпрос е този, включващ се в предмета на конкретния правен спор, индивидуализиран чрез заявените в исковата молба основание и петитум, който обусловил решаващите правни, а не фактически изводи на въззивния съд, се явява от значение за крайния изход на делото. В случая поставените от касатора и определени от него в изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК „правни проблеми”, освен, че са с наименование несъответстващо на изискванията на процесуалния закон и в същността си не отговарят на основаното общо изискване по чл.280, ал.1 ГПК и съгласно постановките в т.1 на ТР № 1/ 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, само на това основание касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Но дори и да се приеме, че значим въпрос на материалното право по отношение на който следва да се преценява поддържаното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК може да бъде изведен в настоящето производство, без да бъде нарушено диспозитивното начало и принципът на равенството на страните в гражданския процес, от изложените в касационната жалба и основанията за достъп до касационен контрол твърдения на жалбоподателя и той се свежда до възможността да бъде ангажирана гаранционно обезпечителната отговорност на ЮЛ – възложител на работата по реда на чл.49 ЗЗД, когато не е установен конкретния изпълнител на същата, безспорно причинил вредата, недоказан се явява въведения критерий за селекция по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
Според постановките в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалвано въззивно решение ще е от значение за точното прилагане на закона, само когато разглеждането му ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване на конкретна правна норма съдебна практика или когато поради настъпила промяна в обществените условия и законодателство, при които тази практика е възникнала, макар и правилна, тя следва да бъде осъвременена, а за развитие на правото – когато приложимата правна норма е непълна, неясна или вътрешно противоречива и с корективното и тълкуване ще се създаде необходимата за точното прилагане на закона съдебна практика. В разглеждания случай, освен, че изложението на касатора, основано на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, не съдържа твърдения за наличие на подобни хипотези,обстоятелството, че отговор на горепосочения правен въпрос е даден по задължителен за съдилищата начин в т.7 на ППВС № 7/59 год., според който държавните предприятия, учреждения и организации /какъвто статут несъмнено притежава и ответното Министерство/ отговарят за вредите причинени на трети лица от техни работници и служители при и по повод възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил вредата, като в същия смисъл са и постановките в ППВС № 9/66 год., изключва приложимостта на визираното селективно основание, доколкото няма обществена и правна необходимост от промяна на така създадената задължителна практика на касационната инстанция.
Що се касае до въведеният „процесуалноправен проблем”, той в същността си се явява оплакване за процесуална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, основано на твърдение за допуснато от въззивния съд нарушение на чл.154, ал.1 ГПК и е поддържано и в касационната жалба, но основателността му, по арг. от чл.281, т.3 ГПК, не подлежи на проверка в производството по чл.288 ГПК.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд от 28.12.2012 год., по в.гр.д.№ 7837/2012 год.,по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: