О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 43
гр. София, 24.10.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 2643/08г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 8 от 04.02.08г., постановено по гр.д. № 358/07г. на Великотърновския апелативен съд е оставено в сила решение № 58 от 08.06.07г. по гр.д. № 72/06г. на Русенския окръжен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от К. Б. Л. от гр. Б. против Н. здравноо. каса – гр. С. искове по чл.1 ЗОДОВ за заплащане на сумата 37 319, 10 лв. -обезщетение за имуществени вреди, на сумата 15 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и на сумата 7 651, 36 лв. – мораторна лихва за периода 01.02.03г. – 26.06.06г. В решението е прието, че ответникът по предявените искове е процесуално легитимиран да отговаря по тях, но че същите са неоснователни, тъй като по делото не е установено наличие на незаконни действия или бездействия от страна на ответника, в резултат на които ищецът в първоинстанционното производство да е претърпял претендираните вреди. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от К. Л. с оплаквания за неправилност на същото поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, които е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. На първо място следва да се посочи, че въпреки дадената му възможност касаторът не е формулирал конкретно съществените правни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а представената по делото молба е посочил какви факти са установени по делото и е изложил доводи за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с преценката на доказателствата. Аналогично е и съдържанието на касационната жалба. Доколкото в случая не се излагат доводи във връзка с точното прилагане на закона, а по фактически въпроси, преценката на които е предоставена единствено на решаващия съд, а не и на ВКС с оглед характеристиката на касационната инстанция на съд по правото, а не по фактите, следва да се приеме, че посоченото от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване не е налице. Изложените от него основания, обуславящи допустимостта на касационното обжалване (допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила) са относими към правилността на решението и би следвало да са част от съдържанието на самата касационна жалба по чл.284, ал.1 ГПК, вр. с чл.281 ГПК. Основанията за касационно обжалване обаче са релевантни за проверка на въззивното решение по същество, докато в настоящото производство по чл.288 ГПК ВКС преценява единствено дали касационната жалба следва да бъде допусната до разглеждане от гледна точка на наличие на визираните в чл.280 ГПК предпоставки. Ето защо ВКС не дължи произнасяне по тези доводи с настоящия съдебен акт доколкото липсва конкретно твърдение за относимостта им към съществен процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или от значение за развитието на правото. Що се отнася до въпроса за точното приложение на чл.1, т.1 ЗОДОВ, който не е изрично формулиран, но би могъл да се извлече от съдържанието на касационната жалба, по него има богата практика на ВКС, а по редица спорни въпроси по приложението на ЗОДОВ – и задължителен тълкувателен акт /ТР № 3/05г. на ОСГК на ВКС/, поради което разглеждането на конкретния казус няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
С оглед изложеното подадената К. Л. жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице сочените в нея основания по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на решение № 8 от 04.02.08г., постановено по гр.д. № 358/07г. на Великотърновския апелативен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: