О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 476.
гр. София, 11.05..2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1475/09г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Б”А. , гр. Л. срещу въззивно решение № 248 от 07.10.09г., постановено по гр.д. № 248/09г. на Л. окръжен съд с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение № 701 от 27.02.09г., постановено по гр.д. № 1485/07г. на Л. районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен иска на “Б“А. , гр. Л. против “В” ЕООД – в ликвидация, гр. С. в хода на процеса от Държавата чрез министъра на р. р. и благоустройството и М. на отбраната) по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ за признаване за установено, че ищецът е собственик на терен с площ от 7 800 кв.м., находящ се в гр. Л., картиран като имот № 4* и разположен в югозападната част на поземлен имот № 43952.502.59.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не е установено процесният имот, върху който е изградено малокалибрено стрелбище, да е собственост на ищеца в първоинстанционното производство, а е установено, че същият е бил предоставен от Държавата в оперативно управление на О. за съдействие на о. , а след нейното закриване през 1992г. на М. на отбраната. През 1999г. имотът е бил включен в капитала на “В”ЕООД, гр. С. с принципал Държавата – М. на о. , а след неговото заличаване от търговския регистър през 2009г. имуществото му отново е било предадено на Държавата, респ. на МО.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивнният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС (Р № 81 по гр.д. № 1559/06г., Р № 1* по гр.д. № 4487/07г., Р № 399 по гр.д. № 5960/07г., Р № 287 по гр.д. № 6168/07г.и Р № 377 по гр.д. № 913/08г.) и са от значение за точното прилагане на закона.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
В случая касаторът не се позовава на задължителна съдебна практика (постановления на Пленума на ВС, ТР на ОС на ГК на ВС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./, ТР на ОС на гражданската и търговската колегия на ВКС, ТР на ОС на ГК на ВКС, ТР на ОС на ТК на ВКС или на решения на ВКС по чл.290 ГПК), поради което следва да се приеме, че основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице, а доколкото същият се позовава на няколко решения на ВКС, постановено по конкретни спорове по реда на отменения ГПК следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Това основание за допускане на касационно обжалване би било налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение правен въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение, постановено по граждански спор.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В разглеждания случай касаторът не е посочил конкретните правни въпроси от значение за изхода на делото, които в представените от него решения са решени по друг начин, което е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Независимо от това, в допълнение следва да се отбележи, че с посочените решения на ВКС са разгледани различни от настоящата хипотези и противоречие с тях не е налице.
Другото релевирано основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било налице, когато произнасянето на съда по обуславящ изхода на спора материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти; когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. В случая касаторът не е посочил конкретните обуславящи изхода на спора правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, нито е изложил релевантни доводи във връзка с това основание за допускане на касационно обжалване, а вместо това в изложението по чл.284, ал.3, т.1 са направени общи оплаквания за неправилност на постановеното решение, по които ВКС не би могъл да се произнесе в настоящото производство по чл.288 ГПК. Ето защо следва да се приеме, че същото не е налице.
С оглед изложеното подадената от “Б”А. , гр. Л. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 248 от 07.10.09г., постановено по гр.д. № 248/09г. на Л. окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: