1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 352
София, 21.06.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 3100/ 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 8.07.2011г. по гр.д.№ 24699/ 2010 г. на Софийски районен съд, 38 състав, потвърдено с решение № 797 от 7.02.2013 г. по гр.д.№ 15541/2012 г. на Софийски градски съд, ІV-г състав ответниците М. А. П. и Р. Д. М. са осъдени на основание чл.108 ЗС да предадат на Медицински университет-София владението на собствения на университета апартамент, находящ се в София, [улица], № 27, ет.1, а също така е отменен на основание чл. 537, ал.2 ГПК нотариалният акт, с който ответниците са се снабдили като собственици на имота.
Ответникът Р. М. е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, с оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон досежно извода на съда, че завещанието, направено в полза на Медицинския университет е действително и няма основание то да се обяви за невалидно с оглед начина и мястото на изписване на датата и подписа на завещателя. Във връзка с тези решаваши мотиви на въззивния съд се поставят и правните въпроси, по които се иска допускане на касационно обжалване.
Ищецът не взема становище по жалбата.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Собственик на апартамента е била В. Р., която първо го завещала на племенницата си М. П. и сина й Р. М., а след това на Медицинска академия [населено място]. М. П. и Р. М. са атакували второто завещание с твърдение, че завещателката не е била способна да завещава, но с влязло в сила решение от 21.05. 2007г. по гр.д.№ 5132/ 2003г. на СГС, ІV-г въззивен състав искът им е бил отхвърлен, като е прието, че завещателката е разбирала напълно смисъла на извършеното от нея разпореждане с имота.
По настоящото дело, образувано по иска на Медицински университет, който се легитимира като собственик по силата на второто завещание, ответниците са противопоставили две възражения- че завещанието е унищожаемо поради това, че завещателката не е била способна да завещава, като и че е нищожно, защото не е написано саморъчно от завещателката и датата е поставена след подписа й. Въведен е и довод за грешка в мотива на завещанието- извършено е в името на факултет, който не е посочен. Първото възражение е отхвърлено, тъй като по въпроса за липсата на такъв порок на завещанието е формирана сила на пресъдено нещо с решението по гр.д.№ № 5132/ 2003г. Второто възражение е прието за неоснователно, тъй като назначената експертиза е установила, че завещанието е написано и подписано от В. Р. Д., както и че датата не е поставена след подписа, а до него, за което няма забрана в закона. По третото възражение съдът е приел, че то е преклудирано на основание чл.133 ГПК, но и по същество го намерил за неоснователно, тъй като в случая отбелязаното в завещанието обстоятелство относно брата на завещателката не е посочено като мотив, а за уточняване на лицето, в полза на което е направено завещанието- Медицинска академия / сега Медицински университет- София/, където братът на завещателката е ръководил един от факултетите. На последно място съдът е посочил, че дори и обсъжданото завещание от 1.11.1996 г. да е недействително, в полза на ищеца има предходно завещание от 22.10.1996г., което също го легитимира като собственик предвид на това, че със съставянето му се отменя по-старото завещание в полза на касатора от 27.03.1991 г.
Като основание за допускане на касационното обжалване се формулират правни въпроси, които са свързани с приетото от съда, че датата може да бъде разположена и до подписа и че в този случай завещанието не е нищожно; за това кога се преклудира едно възражение на ответника, предизвикано с оглед допълнително представени доказателства от страна на ищеца, както и въпроса за необосноваността на решението и за правилата, които съдът трябва да следва при изграждане на вътрешното си убеждение относно фактическите и правни изводи по спора. Разрешаването на посочените въпроси се подвежда под хипотезите на чл.280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК, като са представени и конкретни решения на отделни състави на ВКС.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че поставените въпроси не обосновават допустимост на касационното обжалване, тъй като по тях не е налице противоречие с практиката на ВКС, а при наличието на установена съдебна практика и без доводи защо се налага тя да бъде променена или изоставена, не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По въпроса за датата на завещанието има формирана трайна съдебна и доктринерна практика, че тя е един от трите съществени елемента на саморъчното завещание, тъй като спрямо нея се прави извод за способността на завещателя да се разпорежда и дали завещанието не е отменено с последващо завещание. В чл.25 от Закона за наследството е посочена поредността на съставяне на завещанието, като изискването е подписът да е поставен след завещателните разпореждания, включително и след датата. Когато датата е след подписа завещанието е недействително. Други изисквания за мястото на датата не се съдържат, затова в практиката на ВКС, вкл. и тази по чл.290 ГПК се приема, че не е нищожно саморъчно завещание, когато датата е в горния ляв ъгъл на място извън текста на завещанието и че може да бъде поставена навсякъде в документа, стига да не следва подписа- р.№ 65/ 21.03. 2013 г. по гр.д.№ 906/ 2012 г., ІІ г.о., че може да е написана в началото на завещанието като част от текста, или в края му преди подписа- решение № 821 от 19.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1906/2009 г., I г. о., а също и че няма значение, дали е поставена в началото или в края на документа, дали е изписана цифрово или се извлича от текста на документа- решение № 343 от 1.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1147/2010 г., I г. о., както и че ако датата и подписът са на една линия, завещанието не е недействително- опр.№ 982/31.10.2011 г. по гр.д.№ 858/ 2011 г., ІІ г.о.
Решението на въззивния съд, с което е прието, че поставянето на датата наравно с подписа не води до нищожност на завещанието, е съобразено с тази практика. Този начин на изписване сочи, че както във времево, така и в пространствено отношение, датата не е след подписа, както се твърди от касатора.
Освен това по делото не е стоял въпросът дали има последващи разпореждания от страна на завещателката, нито се е налагало способността й да завещава да се преценява с оглед на друга дата, а не тази, означена в завещанието, поради което поставянето на тези въпроси в изложението има по-скоро теоретичен характер, а не е свързано с конкретните факти по делото.
Представените решения също не разкриват противоречиво разрешаване на правния въпрос за датата на завещанието, тъй като са постановени при друга фактическа обстановка- така напр. в р. № 1097/ 11.12.2008г. по гр.д.№ 4961/ 2007г. , І г.о. е посочено, че в завещанието въобще няма означение на датата, на която е съставено, а датата поставена след подписа, съответства на датата, на която завещанието е оставено на съхранение в нотариата- т.е. така посочената датата въобще не се свързва с изготвяне на завещанието. Решение № 4384/ 14.11. 1980г. по гр.д.№ 2083/ 80г., І г.о. разглежда въпроса когато датата е непълна, но не и мястото, където е поставена. В решение № 281/19.11. 2010 г. по гр.д.№ 1906/ 2009г., І г.о. по правния въпрос кога е налице липса на дата в саморъчното завещание, е прието, че датата може да е написана и в началото на завещанието като част от текста, както е било и по разглежданото дело и затова е прието, че в този случай не е налице липса на завещание. Решение № 343/ 1.11. 2011 г. по гр.д.№ 1147/ 2010 г., І г.о. е постановено по случай, при който датата е положена на реда, следващ този, на който е положен подписът и затова също е несъпоставимо с настоящото решение.
Правният въпрос, свързан с приетата преклузия на едно от възраженията на ответника, също не обосновава допустимост на касационното обжалване, тъй като въпреки просрочието, въззивният съд е разгледал възражението и по същество, така че ответникът не е бил ограничен в защитата си срещу иска.
Въпросите за обосноваността на решението и за правилата, по които съдът трябва да изгради фактическите си и правни изводи също не сочат на необходимост от допускане на касационно обжалване, тъй като от една страна те всъщност представляват касационни оплаквания по чл.281 ГПК, а от друга страна решението не е в противоречие със задължителната съдебна практика, цитирана в жалбата- т.3, 7 и 8 от ППВС № 1/ 53 г., т.12 от ТР № 1/ 17.07.2001 на ОСГК на ВКС и т.3 от ТР № 2/ 2.07.2004 г. Това е така защото в настоящото производство ВКС не проверява фактическите изводи, до които е достигнал въззивният съд, а дали са спазени правилата, които гарантира верността на тези изводи. Освен това в производството по чл.288 ГПК не се проверява правилността на решението, вкл. и дали то е обосновано, а дали попада в приложното поле на касационното обжалване, уредено в действащия ГПК като факултативен, а не като задължителен способ за контрол на решенията на въззивните съдилища.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 797 от 7.02.2013 г., постановено по гр.д.№ 15541/2012 г. по описа на Софийски градски съд, ІV-г състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: