1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4
гр. София, 05.01.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2383 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 286, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ответниците Дилшен М. М. като [фирма], [населено място], [община], Област Р., [фирма], [населено място], [община], Област Р. и [фирма], [населено място], [община], Област Р., приподписана от адв. М. Р. М. срещу разпореждане № 1873 от 14.09.2016г. по в. т. дело № 153/2016г. на Апелативен съд В., Търговско отделение, с което е върната касационна жалба вх. № 5196/09.08.2016г., подадена от Дилшен М. М. като [фирма], [фирма] и [фирма] срещу решение № 175/30.06.2016г. по в. т. дело № 153/2016г. на Апелативен съд В. на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК.
Частните жалбоподатели правят оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевират доводи, че въззивният съд в противоречие с постоянната практика на ВКС е приел, че цената на иска е под 20 000 лв., като не е съобразил, че данъчната оценка на продадените имоти с нотариален акт за покупко-продажба № 168, том Х, рег. № 11432, дело № 1502/30.10.2013г. надхвърля 20 000 лв. и възлиза общо на 20 435,20 лв., данъчната оценка на продадения имот по нотариален акт за покупко-продажба № 36, том Х, рег. № 10362, дело № 1386 от 11.10.2013г. възлиза на 12 537,80 лв., а общата цена на иска по чл. 135 ЗЗД е в размер 32 972,80 лв.
Ответникът [фирма], [населено място], [община] /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуални представители адв. М. Т. Б. и адв. Т. П. С. оспорва частната жалба и излага съображения за правилност на обжалваното разпореждане и съобразяването му с предвидения в чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК минимален праг от 20 000 лв., преценен с оглед цената на отделните искове. Поддържа становище, че спорът е търговски като са предявени искове по чл. 135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на продажбите на пет недвижими имота, всеки един от които е с данъчна оценка под 20 000 лв. Ответникът релевира доводи, че по аргумент от чл. 72, ал. 1 ГПК цената на исковете не се определя от сбора на данъчните оценки на имотите – предмет на двата договора за покупко-продажба, а от данъчната оценка на всеки един от недвижимите имоти поотделно. Излага съображения, че искът е облигационен, а не вещен, поради което не е налице изключението по чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирани страни в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от категорията на актовете по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да върне касационната жалба с вх. № 5196/09.08.2016г., подадена от Дилшен М. М. като [фирма], [фирма] и [фирма] срещу решение № 175/30.06.2016г. по в. т. дело № 153/2016г. на Апелативен съд В. на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, въззивният съд е приел, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като е постановено по търговско дело с цена на всеки от исковете под 20 000 лв. Изложил е съображения, че предмет на спора са два иска с правно основание чл. 135 ЗЗД – за прогласяване на два договора за относително недействителни по отношение на ищеца, всеки от които е с цена, определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4 във връзка с т. 2 ГПК, под 20 000 лв., съобразно представените в първоинстанционното производство удостоверения за данъчна оценка.
Обжалваното разпореждане е правилно. Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост.
С въззивното решение – предмет на върнатата касационна жалба, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което са обявени за недействителни на основание чл. 135 ЗЗД по отношение на [фирма] следните сделки: 1/ възмездна сделка, сключена между [фирма] като продавач и [фирма] като купувач, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба № 168, том Х, рег. № 11432, дело № 1502/30.10.2013г., с която са прехвърлени на купувача три подробно описани поземлени имота заедно с описаните три сгради в първия поземлен имот и две сгради в третия поземлен имот; 2/ възмездна сделка, сключена между [фирма] като продавач и Дилшен М. М. като [фирма] като купувач, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба № 36, том Х, рег. № 10362, дело № 1386 от 11.10.2013г., с която са прехвърлени на купувача един подробно описан поземлен имот и една подробно описана сграда.
Делото е търговско, тъй като правата на ищеца [фирма] се основават на твърдението му, че има качеството на кредитор по възникнало парично задължение на ответника [фирма] по силата на договор за извършване на строително-монтажни работи, представляващ търговска сделка. Искът с правно основание чл. 135 ЗЗД има обезпечителен характер – обслужва изпълнението на търговска сделка в случая по чл. 286, ал. 1 ТЗ. Легитимацията на ищеца – кредитор като страна по търговска сделка, изпълнението на която е обезпечено с иска по чл. 135 ЗЗД, предпоставя търговски характер на делото. В този смисъл е трайната съдебна практика /определение № 28/19.01.2012г. по ч. т. д. № 12/2012г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 355/08.05.2014г. по т. д. № 18/2014г. на ВКС, ТК, I т. о. и др./
Предявените искове с правно основание чл. 135 ГПК са оценяеми по смисъла на чл. 68 ГПК. Цената на иска съгласно чл. 68 ГПК се определя от паричната оценка на предмета на делото. Предмет на делото, образувано по предявен на основание чл. 135 ЗЗД иск, е сключената и атакувана чрез конститутивния иск сделка. С предявяването на П. иск се упражнява материално преобразуващо право с вторичен спрямо вземането по облигационното правоотношение характер, поради което цената на иска се определя по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК размерът на цената на иска за съществуването, за прогласяването на недействителност, както и за прекратяването на договор, е стойността на договора, т. е. паричната оценка на насрещните престации. Когато една от насрещните престации по договора съставлява права върху недвижим имот, стойността на договора се определя от данъчната оценка на вещното право, а ако няма такава – пазарната цена на правото, т. е. размерът на цената на иска се определя при условията на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК. Следователно цената на иска за обявяване за относително недействителна по отношение на кредитора – ищец сделка за покупко-продажба на недвижим имот на основание чл. 135 ГПК се определя по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4 във връзка с т. 2 ГПК. В този смисъл е трайноустановената практика на ВКС – определение № 397/29.06.2010г. по ч. гр. д. № 176/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 440/14.07.2010г. по ч. гр. д. № 413/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 12/14.01.2016г. по ч. гр. д. № 5445/2015г. на ВКС, ГК, I г. о., определение № 454/26.06.2013г. по ч. т. д. № 1927/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 98/09.02.2012г. по ч. т. д. № 51/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и други.
Предмет на предявените искове по чл. 135 ЗЗД са два договора за покупко-продажба на недвижими имоти, обективирани в нотариален акт за покупко-продажба № 168, том Х, рег. № 11432, дело № 1502/30.10.2013г. и нотариален акт за покупко-продажба № 36, том Х, рег. № 10362, дело № 1386 от 11.10.2013г. Преценката за обжалваемост на въззивното решение пред ВКС по чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК се извършва по отношение на всеки иск поотделно. В настоящия случай всеки един от предявените искове е с цена под 20 000 лв., видно от представените в първоинстанционното производство удостоверения за данъчни оценки. Данъчната оценка на имотите по първия нотариален акт е общо 19 379,10 лв., съответно за отделните имоти 3 517,90 лв. – на описания имот в т. 1.1. от исковата молба, 3 040,10 лв. – на имота по т. 1.2. от исковата молба и 12 821,10 лв. – на имотите по т. 1.3. от исковата молба. По отношение на имотите, прехвърлени с втория нотариален акт, поради обстоятелството, че е представено удостоверение за данъчна оценка само на земята по т. 2.1. от исковата молба /в размер 3 033,90 лв./ и липсва удостоверение за данъчна оценка на сградата по т. 2.2. от исковата молба, настоящият състав приема, че цената на иска следва да се определи по данъчната оценка, посочена в нотариалния акт общо за земята и сградата в размер 12 537,80 лв.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното разпореждане на Апелативен съд В. е правилно, поради което следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора разноски на частните жалбоподатели не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1873 от 14.09.2016г. по в. т. дело № 153/2016г. на Апелативен съд В., Търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.