О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 353
гр. София, 07.05.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 426/09г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 1174 от 13.11.08г., постановено по гр.д. № 1163/08г., Варненският окръжен съд е отменил решение № 509 от 18.02.08г., постановено по гр.д. № 1369/07г. на Варненския районен съд и вместо него е отхвърлил исковете на В. Р. В. против О. А. за приемане за установено, че ищецът е собственик по давност на УПИ * и УПИ-ІІІ-527 в кв.80 по плана на с. А., Варненска област, ведно с изградените в първия имот двуетажна къща и стопанска постройка. Прието е, че наследодателите на ищеца Р. К. , поч. през 1980г. и С. К. , поч.1999г. са владели процесните имоти от 1958г. до смъртта си, а след това и понастоящем имотите се владеят от ищеца. През 2006г. за дворните места са съставени два акта за частна общинска собственост на основание § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС. Със заповед № 626 от 30.11.90г. на председателя на ВИК на ОбНС с. А. на наследниците на Р. В. е признато безвъзмездно право на строеж върху държавно дворно място – п. ІІІ и п. ІV-527 в кв.80 по плана на с. А. и е признато право на собственост върху построените сгради на основание чл.6 от Закона за опрощаване на задълженията към държавата /ДВ, бр.73/64г./, както и е издадено удостоверение за признато право на строеж и право на собственост на основание чл.4 от Закона за уреждане правата на лицата, които са заели или получили държавни дворни места /ДВ, бр.90/56г./. За да отхвърли предявените искове окръжният съд е приел, че доколкото по делото липсват данни процесните имоти към 1958г. да са били собственост на физическо или юридическо лице, съгласно чл.6 ЗС /ред. Изв. Бр.92/51г./ те са били държавна собственост и че наследодателите на ищеца, респ. самият ищец не са могли да ги придобият по давност предвид разпоредбите на чл.86 ЗС /ред. от 1951г. до 1996г./ и на § 1 от Закона за допълнение на ЗС (ДВ, бр.46/06г.).
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен правен въпрос, които е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване би било налице, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение по граждански спор, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. В случая касаторът не е формулирал съществения правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, поради което не може да се извърши преценка и дали същият е решен по различен начин в представените от него решение от 20.06.03г. по гр.д. № 79/02г. и решение от 11.07.03г. по гр.д. № 320/02г. на РС- Д. , в който са разгледани въпроси по приложението на различни разпоредби от ЗОС и ППЗОС. Наред с това следва да се отбележи, че независимо от обстоятелството, че с първото решение е отхвърлен предявен от О. Д. установителен иск за собственост върху недвижим имот, а с второто е уважен предявен срещу общината такъв иск, двете решения са постановени при наличие на друга фактическа обстановка, поради което не би могло да се приеме, че между тях и обжалваното решение съществува противоречие, а и липсват данни дали същите са влезли в сила, предвид обстоятелството, че са подлежали на въззивно обжалване.
Второто основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК също не е налице, тъй като не е посочен и обоснован същественият правен въпрос, който би имал значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Релевираното основание предполага обосноваване от необходимостта от тълкуване на неясна или непълна правна норма, липса на съдебна практика по даден съществен въпрос или изоставяне на неправилна такава, с оглед утвърждаване на нова, които предпоставки в случая не са налице.
С оглед изложеното подадената от В. Р. В. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
В случая разноски за настоящото производство в полза на ответниците не следва да се присъждат, тъй като по делото липсват данни такива да са били направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 1174 от 13.11.08г., постановено по гр.д. № 1163/08г. на Варненския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: