Р Е Ш Е Н И Е
№ 60
гр. София, 26.02.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при секретаря Т. Кьосева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 125/08г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.218а и сл. ГПК/отм./, вр. с § 2, ал.3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по жалба на “С” Е. (в ликвидация), гр. П. срещу въззивно решение № 1* от 31.10.2007г. по гр.д. № 2079/07г. на Пловдивския окръжен съд. Жалбоподателят е поискал да се отмени решението като поддържа, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б. ”в”ГПК/отм./.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна.
С. посоченото решение Пловдивският окръжен съд, действайки като въззивна инстанция е оставил в сила решение № 95 от 21.06.07 г., постановено по гр. д. № 3606/06 г. на Пловдивския районен съд, 17 с-в, с което са отхвърлени предявените от “С” Е. (в ликвидация), гр. П. искове по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ и чл.108 ЗС. против М. С. В., Н. П. Ч. и В. Х. Ч. за признаване за установено по отношение на първия ответник, че ищецът е собственик на апартамент № 8/18, находящ се в гр. П., ул.”П” № 99, бл.1589, вх. А, ет.3, а останалите двама ответници да бъдат осъдени да му предадат владението върху имота.
За да постанови решението си въззивният съд е приел от фактическа страна, че със заповед № СД-Б-121/04.08.1989 г. на председателя на ОНС. -Пловдив на ЕАЗ „Силова електроника“ е предоставен възмездно терена, определен за строителството на жил. блок 1589 „Въстанически-юг“, включващ 51 апартамента. С. договор за покупко-продажба от 29.12.1991 г., БСФ „Роел-ООФ“ – П. е продал на ЕФ „Дидо-31″ – П. собствените си апартаменти (6 тристайни, 5 двустайни и 2 едностайни), построени в груб вид и находящи се в посочения блок, а ЕФ „Дидо-31″ е поел паричното задължение на продавача към ДФ „Домостроене“ – П. за извършените СМР до момента, но не повече от 240 000 лв., като продавачът се е задължил да снабди купувача или посочени от него лица с нотариален акт за собственост в месечен срок от завършване и приемане на целия строеж. С. допълнително споразумение от 25.02.92 г. е постигната договореност относно някои довършителни работи в апартаментите, както и за преустройство на входовете откъм източната страна в магазини, които да се изградят със средства на едноличния търговец, а дружеството се е задължило да отстъпи правото на собственост върху две от бъдещите помещения като компенсация за вложените парични средства от строителя. С. анекс /без дата/ „Силова електроника“ Е. и ЕТ „Дидо-31″ са се споразумели първият от тях да предостави на втория апартаменти № 10 и № 27 и площта за магазин в източната част на стълбището, а с анекс от 06.04.94 г. „Силова електроника“ Е. – П. и М. Д. , действащата като „ЕТ „Дидо-31 – М. Д. ;, встъпила в правата и поела търговското предприятие на ЕТ „Дидо-31″, са се споразумели, че продължават договора от 29.12.91 г. за строителство на жилищния блок и едноличният търговец е поел задължение да преведе по сметка на дружеството сумата от 900 000 лв., платена за завършване на блока, а същото се е задължило да окаже съдействие за изготвяне на необходимите документи за прехвърляне на собствеността на жилищата, упоменати в договора и анекса. С. протокол от 18.07.94 г, „Силова електроника“ Е. П. е предоставило на ЕТ „Дидо 31 – М. Д. ; апартаменти, в т.ч. и процесния ап. 18 на стойност 102 013 лв., като дружеството се е задължило да внесе в Министерството на промишлеността служебните книжа да даване на разрешение за окончателното прехвърляне на собствеността на посочените в протокола апартаменти. С. решение от 23.12.05г. по гр.д. № 183/05 г.на ВКС. , ІІ т.о., са отхвърлени предявените от ЕТ„Дидо-31 – М. Д. ; против „Силова електроника“ Е. /в ликвидация/ и Министерство на промишлеността искове по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на договора от 29.12.1991 г. За редица апартаменти в бл.1589, включително за процесния, на 10.11.97г. е бил съставен акт за частна държавна собственост №, в който като бивш собственик е записан ЕАЗ „Силова електроника“ и е посочено, че понастоящем имотът се стопанисва и управлява от „Силова електроника“ Е. – П. , в чийто капитал са включени те. С. ПМС. № 176 от 05.09.91 г. и приложение № 166 към него, фирмите с държавно имущество са преобразувани в еднолични търговски дружества с държавно имущество, като е образувано еднолично дружество с ограничена отговорност с наименование „Силова електроника“ ООД със седалище в П. , а дружеството е поело всички активи и пасиви на държавна фирма „Елпром“ – София (Завод за силова електроника – П. , поделение на държавна фирма „Елпром“ – София) по баланса й към 31.03.1991 г. заедно с другите права и задължения по разделителен протокол. С. решение от 11.10.1991 г. по ф.д. № 9969/91 г. в търговския регистър на Пловдивския окръжен съд е вписано еднолично дружество с ограничена отговорност с наименование „Силова електроника“ Е. , което е правоприемник на фирма „Елпром“ – София и завод „Силова електроника“ П. , поделение на държавна фирма „Елпром“ – София, по баланса й към 31.03.1991 г. заедно с другите права и задължения по разделителен протокол. За да отхвърли предявените искове въззивният съд е приел, че ищецът в първоинстанционното производство не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на процесния апартамент, тъй като не са налице данни за наличие на правоприемство между „ електроника“ ЕАЗ – П. и „Елпром“ -София по отношение на него, респ на жилищния блок, в който същият се намира. Освен това е прието, че ищецът е правоприемник на завод „Силова електроника“ – П. , но той претендира да черпи права не от този завод, а от „Елпром“ – София /при това от целия “Е”, а не от негово отделно поделение в П. /. По отношение на „Роел“ ООД /в ликвидация/ е прието, че това дружество не е собственик на апартамента, тъй като по делото не е установено правото на строеж да е било внесено в капитала му през 1990г., когато същото е образувано и съдружници в него са били фирма „Елпром“ – София и Н. обединение „Ротор“ – Р. Изложени са и съображения е прието, че първият ответник, на когото апартаментът е бил продаден от ЕФ”Д” с предварителен договор от 08.04.92г., а със заповед № 14 от 23.01.95 г. на управителя на „Силова електроника“ – П. той е бил настанен в него, не го е придобил по давност, както и че по делото не е доказано останалите двама ответници да владеят имота.
Решението е валидно и процесуално допустимо, но неправилно. Същото е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменително основание по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./.
Въззивният съд като инстанция по съществото на правния спор е длъжен съгласно чл.188, ал.1 и 2 ГПК /отм./ да обсъди всички доказателства по делото относно релевантните за спора факти и доводите на страните по свое убеждение и да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства и закона. Той е длъжен да прецени всички относими и допустими доказателства не само поотделно, но и в тяхната съвкупност. В разглеждания случай изводът на въззвния съд, че жалбоподателят не е собственик на процесния апартамент е направен в нарушение на чл.188, ал.1 ГПК/отм./, тъй като съдът не е преценил събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и зависимост и имайки предвид спорните по делото факти и тези, по които между страните не е имало спор. Наред с това съдът неправилно е приел, че жалбоподателят претендира да черпи права не от завод „Силова електроника“ – П. , а от целия „Елпром“ – София,тъй като в исковата молба не се съдържа такова твърдение, а правоприемството с държавна фирма ”Е” гр. С., чието поделение е бил З. за силова електроника гр. П., е посочено единствено във връзка със сключените от БФєД, гр. П. договори, в което дружество като съдружник е участвала фирма “Е” София.
Във връзка с направения от съда извод, че ответниците Н(последната малолетна, действаща чрез своята майка и законна представителка Н. Ч. ), срещу които е насочен ревандикоционният иск, не владеят процесния апартамент следва да се отбележи, че той не кореспондира на данните по делото и е неправилен, след като същите са получили преписи от исковата молба на адреса, на който се намира жилището (Н. Чингирова лично и за дъщеря си), не са взели становище по иска, и за проведеното пред въззивния съд единствено съдебно заседание на 10.10.07г. те са били призовани един месец по-рано от същия адрес по същия начин и без да са налице никакви данни впоследствие /до приключване на устните състезания пред въззивния съд/ да са напуснали апартамента.
С. оглед изложеното и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК /отм./ обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. Съгласно чл.218з, ал.4 ГПК/отм./ разноски в настоящото производство не следва да се присъждат.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
Р Е Ш И :
О т м е н я въззивно решение № 1* от 31.10.2007г. по гр.д. № 2079/07г. на Пловдивския окръжен съд.
В р ъ щ а делото на Пловдивския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: