Определение №355 от по гр. дело №406/406 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 355
 
 
гр. София, 07.05.2009 г.
 
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и девета година в състав:
 
                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                        ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                                                                    СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
                                                                   
                                                                                
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 406/09г.  и за да се произнесе, взе предвид следното:           
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 213 от 23.12.08г., постановено по гр.д. № 233/08г. на Кърджалийския окръжен съд е оставено в сила решение № 80 от 08.08.08г., постановено по гр.д. № 763/07г. на Кърджалийския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Н. Н. Х. и Х. Х. Х. против Х. С. М., К. В. Р. , Н. В. А. и Ф. Т. А. иск по чл.108 ЗС за предаване владението на масивна двуетажна двуфамилна жилищна сграда – близнак, построена с отстъпено право на строеж в държавен УПИ – в кв.10 по плана на с. С., Кърджалийска област. Прието е, че ответниците, респ. наследодателят на първите трима от тях от 1994г.са установили фактическа власт върху процесната жилищна сграда, която тогава е била изградена в груб строеж, въз основа на неформален договор за покупко-продажба, сключен с единия от нейните собственици, след което са извършили довършителни ремонтни работи и са живели през годините в имота необезпокоявани от неговите собственици. С нот.акт № 196/07г. ищците са закупили от С. М. и съпругата му С. М. северозападния близнак, а с нот.акт № 197/07г. са закупили от С. М. и съпругата му С. Й. югоизточния близнак. За да отхвърли ревандикационния иск въззивният съд е приел, че ищците не притежават права върху имотите, тъй като ответниците са ги придобили по давност на основание чл.79, ал.1 ЗС преди сключването на договорите и продавачите не са могли да им прехвърлят права.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Н. Н. Х. и Х. Х. Х. от гр. К. с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществени правни въпроси – относно предпоставките на чл.79, ал.1 ЗС за придобиване право на собственост по давност и в кои случай придобивната давност се прекъсва, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
В случая касаторите не се позовават на задължителна съдебна практика на ВКС (постановления на Пленума на ВС, приети при действието на ЗУС или ТР на ОС на гражданската и търговската колегия на ВКС, приети при действието на ЗСВ), поради което основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице, а доколкото същите се позовават на незадължителна практика на ВКС и на окръжен съд, следва да се прецени дали не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Същото би било налице, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение по граждански спор, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. В случая касаторите се позовават на три решения на ВС и ВКС, които с нищо не противоречат на обжалваното решение, тъй като в тях не са направени други изводи относно поставените въпроси. Това е така, тъй като и в представеното решение № 636 по гр.д. № 144/03г. е прието, че при наличие на елементите на фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗС, установени при пряко и пълно доказване, направеното възражение за придобиване на недвижим имот по давност следва да се уважи. Липсва противоречие и с решение № 404 по гр.д. № 1904/94г. на ВС, в което е прието, че загубването на владението за повече от шест месеца води до прекъсване на давността, доколкото в случая решаващият съд е приел, че дори по отношение на единия от ответниците да е налице прекъсване на владението по смисъла на чл.81 ЗС, останалите ответници са осъществявали непрекъснато владение в определения от закона срок. Не е налице и противоречие с решение № 1* по гр.д. № 1217/62г. на ВС, в което е прието, че всеки иск прекъсва давността независимо от това, дали по време на предявяването му са били налице всички необходими процесуални предпоставки, тъй като в случая искът е предявен едва на 10.07.07г., т.е. след изтичането на давностния срок и по делото не е установено преди това давността да е прекъсната съгласно чл.116 ЗЗД, вр. с чл.84 ЗС.
Третото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било налице, когато произнасянето на съда по съществен правен въпрос е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти; когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. В случая релевантни доводи във връзка с посочените предпоставки не са изложени, а са направени общи касационни оплаквания, по които ВКС не дължи произнасяне в настоящото производство. Ето защо следва да се приеме, че същото не е налице. Наред с това във връзка с поставените въпроси правната уредба е ясна и пълна, съществува изобилна съдебна практика и не се налага изоставяне на неправилна такава с оглед утвърждаване на нова. Ето защо разглеждането на настоящото дело от ВКС с нищо няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
С оглед изложеното подадената от Н. Н. Х. и Х. Х. Х. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
 
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 213 от 23.12.08г., постановено по гр.д. № 233/08г. на Кърджалийския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар