О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.956
гр. София, .23.10..2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 781 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 16 от 9.02.2009 год. по гр. д. № 956/2008 год. Софийски градски съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 11.06.2007 год. по гр. д. № 3410/2006 год. на Софийския районен съд, с което е допусната съдебна делба и вместо това е постановил друго, с което отхвърлил предявения от Н. Д. П. против Р. Д. П. и А. С. П. иск за допускане на съдебна делба между тях на имот, представляващ апартамент № 3, находящ се в гр. С., ж. к. „И”, бл. 70, вх. „А”, на първи етаж, заедно с прилежащото зимнично помещение и с 9.71 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от съделителите Н. Д. П. и А. С. П., чрез адв. Р. Т. , с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост с молба за отмяната му и вместо това се постанови друго, с което бъде допусната съдебната делба на имота или делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав.
В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Считат, че въпросите, по които въззивният съд се е произнесъл са относно правното значение на представените по делото писмени доказателства и при положение, че между страните липсва спор за наличие на съсобствеността може ли да се направи извод, че такава не съществува, както съдът е приел в противоречие на трайната съдебна практика. Не посочват съдебни решения по конкретни граждански дела. Наличието на значението на поставените процесуалноправни въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото касаторите обосновават с твърдения за стеснената и непубликувана, както и противоречива съдебна практика по тях, както и с тенденцията за нарушения на съдопроизводствените правила.
Ответникът Р. Д. П. не е взел становище по жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на поддържаните основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да отмени първоинстанционното решение, с което искът за делба между страните на процесния апартамент е бил уважен, въззивният съд е приел, че ищецът не е установил твърдените от него факти, че идеални части в размер на 2/6 от описания в исковата молба апартамент са останали в наследство на страните по делото Н. и Р. П. , от наследодателката им Р. П. Ответникът е оспорил твърденията за наличие на обект в съсобственост с ищеца, поради което и съгласно правилото на чл. 127, ал. 1 ГПК /отм./ в тежест на ищеца е да установи твърдените от него факти относно обекта на имуществената общност и при липса на доказателства за притежаването на вещното право от наследодателя, съдът приел, че тези факти не са се осъществили. От доказателствата е установено единствено, че Н. и А. П. са придобили 4/6 ид. ч. от описания имот, а за останалите 2/6 ид. ч. не са представени доказателства за принадлежността им в съсобственост между Н по наследство.
Непредставянето на доказателства за твърденията на ищеца за наличие на обект в имуществената общност е решаващото съображение на въззивния съд, за да отхвърли предявения иск за делба. Затова и поставения като първи въпрос в изложението на касаторите относно значението на представените по делото писмени доказателства е неотносим към поддържаните основания за допускане на касационното обжалване. По делото е представен нот. акт № 4/2003 год. за прехвърляне на 4/6 ид. ч. от описания апартамент, който акт въззивният съд е кредитирал като доказателство за този факт. Приел, че за останалата част не са представени доказателства относно твърдението, че е останала в наследството. Касаторите поддържат, че за това обстоятелство не е имало спор между страните, поради което и направеният от съда извод е необоснован. Оплакването е за неправилност на решението, но не представлява основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК – по този процесуалноправен въпрос за приемане на безспорно обстоятелство и отделянето му от спорните такива не са налице противоречиви решения на съдилищата, такива не се представят, нито посочват от касаторите, а и не е налице визираното в т. 3 значение. Относно правилото за разпределяне на доказателствената тежест между страните – чл. 127, ал. 1 ГПК /отм./ съдебната практика и теория са непротиворечиви – страната следва да докаже тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, поради което и ищецът е следвало да установи твърдяното от него, че имотът е останал в наследство от родителите му, като представи съответните доказателства за притежаването му от тях. Разпоредбата на закона не е неясна или непълна, липсват основания да се приеме, че е налице необходимост от тълкуването й, съдът не за първи път прилага тази разпоредба в практиката си, поради което и не са налице поддържаните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 16 от 9.02.2009 год. по гр. д. № 956/2008 год. по описа на Софийски градски съд, ІVВ отделение по подадената от Н. Д. П. и А. С. П., чрез адв. Р. Т. , касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: