3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 360
С., 13,05,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 7 май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 3877 /2013 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д.-Общо застраховане Е.-С. против решение № 564/14.06.2013 г. по в.т.д. № 507/2013 г. на Варненски ОС в частта, с която се потвърждава решение № 5450/22.12.2012 г. по гр.д. № 14462/2011 г. на Варненски РС в частта, с която касаторът е осъден да заплати на М. Хр. С. от В. сумите: 14 107 лв. имуществени вреди на л..а. Опел с [рег.номер на МПС] от ПТП на 14.09.2009 г., на основание чл.193 КЗ, ведно със законната лихва и 2 164.28 лв. разноски.
Ответникът по касация е подал отговор, че не са налице основания по чл.280,ал.1,т.1 и 3 ГПК, както и че жалбата е неоснователна, като претендира за разноски.
С обжалваното решение е прието, че от събраните по делото доказателства категорично се установява виновното поведение на деликвента А., която след сблъсъка с велосипедиста не е спазила задълженията си по чл.20,ал.1 ЗДвП да контролира МПС което управлява, както и по ал.2 така да избира скоростта, че да бъде в състояние да намали и спре пред всяко препятствие, когато възникне опасност за движението. а навлиза в насрещното движение и блъсва пострадалия автомобил, с което нарушава чл.25,ал.2 ЗДвП. Отчетен е и факта, че протоколът за ПТП е подписан без възражения
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че съдът се е произнесъл по “въпросите”: 1.Неустановената по категоричен начин вина на водача, който не е имал възможност да възприеме пътната обстановка, вследствие на което не е могъл за задействува спирачната система и да предотврати ПТП., 2. Едностранчиво обсъждане на доказателствата-автотехническата експертиза по първоинстанционното дело. Посочват се предпоставките по чл.280,ал.1,т.1 и 3 ГПК.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Това не се въпроси, а твърдения.
Липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, изключва това решение от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение-т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГТК.
Първият “въпрос” не е правен, а фактически, защото е обусловен от фактите по делото и доказването им. Вторият “въпрос” касае правилността на решението и би представлявал основание по чл.281,т.3 ГПК, но не и по чл.280,ал.1 ГПК, които са различни и затова следва да се разграничават.
Изводите на решаващия съд, са резултат от обсъждане на конкретните обстоятелства по делото-преценка, която е част от същинската правораздавателна дейност на съда. Правилността на тази преценка е относима към основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, но не и към основанията за неговото допускане по чл.280,ал.1 ГПК.
Дори страната да твърди наличието на правен въпрос, който е от значение за изхода на делото, касационно обжалване не може да бъде допуснато, ако няма точно и мотивирано изложение на някое от допълнителните основания по чл.280,ал.1 ГПК, които обосновават нуждата от касационно произнасяне по дадения правен въпрос.
Представеното от касатора Р 1441/2.12.08 по гр.д. 6245/2007 на V г.о. касае други въпроси, че от факта, че няма основание за образуване на нак.производство, не следва, че не са налице предпоставките за деликтна отговорност по ЗЗД.
По чл.280,ал.1,т.3 ГПК всъщност няма изложение. Бланкетното позоваване на законовия текст не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Няма доводи по смисъла на т.4 ТР 1/2009 ОСГТК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1и 3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78 ГПК.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 564/14.06.2013 г. по в.т.д. № 507/2013 г. на Варненски ОС в обжалваната осъдителна част.
Осъжда Д.-Общо застраховане АД-С. за заплати на М. Хр. С. от В. сумата 1 600 лв. възнаграждение за един адвокат по това производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: