О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 363
гр. София, 20.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 401/12г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 291 от 15.12.11г., постановено по гр.д.№ 107/11г. на Ловешкия окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 5 от 14.01.11г. по гр.д.№ 322/10г. на Тетевенския районен съд, с което на основание чл.124, ал.1 ГПК е признато за установено по отношение на [фирма], [населено място], че [фирма], [населено място] е собственик на 3714/11580 ид.части от поземлен имот с идентификатор 72343.500.3047 по кадастралната карта на [населено място] и е отменен частично констативен нот.акт № 157/09г. на основание чл.537, ал.2 ГПК.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че процестният имот е бил държавна собственост, като до 1998г. е бил включен в дълготрайните материални активи на Горско стопанство – Т., а от тогава, при образуването на [фирма]-Т. на основание чл.62 ТЗ със заповед РД-41-653 от 10.11.1998г. на министъра на зeмеделието, горите и аграрната реформа, е включен в неговия капитал като непарична вноска, като е конкретизиран в последвалия разделителен протокол от 25.11.98г., а понастоящем е собственост на ищеца в първоинстанционното производство като негов правоприемник. Прието е, че предявеният иск е процесуално допустим, тъй като силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение от 07.07.05г. по гр.д.№ 197/02г. на Тетевенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма] иск по чл.108 ЗС за ревандикация на същия имот, не преклудира правото на ищеца в настоящото производство да защити правото си на собственост върху имота чрез предявяване на установителен иск, още повече, че впоследствие ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата.
Ответникът по жалбата счита, че същата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК разяснения касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото в мотивираното изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. ВКС може единствено да уточни поставения от касатора правен въпрос , но не може да го извежда от съдържанието на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, респ. от касационната жалба.
В случая касаторът не посочил, конкретни, обуславящи изхода на спора правни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, поради което касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане само на това основание. По направените в изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК общи касационни оплаквания за неправилност на постановеното решение ВКС не би могъл да се произнесе в настоящото производство.
В допълнение следва да се отбележи, че с представените от касатора две решения на САС /№ 527 по гр.д.№ 222/10г., че дружественият договор трябва да съдържа пълно описание на непаричната вноска/ и на ВКС /№ 316 по гр.д.№ 993/02г., V г.о., с което е прието, че не е налице нарушение на чл.21, ал.1 ЗППДОбП /отм./, когато разпоредителната сделка е сключена преди датата на обнародване на решението на Агенцията за приватизация за откриване процедура за приватизация на едно дружество/ са разгледани различни от настоящата хипотези и противоречие с тях не е налице, тъй като в случая е прието, че включеният в капитала на ищеца имот е конкретизиран в разделителния протокол и че е налице влязло в сила решение, с което предявеният от касатора ревандикационен иск е отхвърлен, като е прието, че същият не е придобил правото на собственост върху процесния имот по силата на приватизационна сделка (постановеното по реда на чл.288 ГПК определение № 497 по гр.д.№ 254/09г. на ВКС, І г.о. е извън приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК).
С оглед на казаното подадената от на [фирма], [населено място] касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 291 от 15.12.11г., постановено по гр.д.№ 107/11г. на Ловешкия окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: