О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 472
София, 16.12.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 7.10.2015 две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 3864/2015 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№48541/16.04.2015,подадена от Р. В. М. и В. В. Г.,и двете от [населено място],против решение от 16.02.2015г. на Софийски градски съд,ГО,ІІ-Б,въззивен състав,постановено по гр.д.№1700/2012г. по описа на същия съд,с което се оставя в сила решение №№ІІ-55-161 от 25.08.2011г. постановено по гр.д.№16369/2003г. по описа на Софийски районен съд,ГО,55 състав ,за изнасяне на публична продан на основание чл.288,ал.1 ГПК/отм/,допуснатия с решение от 16.08.2010г. по делото,до съдебна делба недвижим имот:неурегулирано дворно място с площ от 3100кв.м,находящо се в мах.”И.”,м.”У.”,съставляващо имот пл.№500,нанесен в кад.лист№102 по плана на [населено място],кв.”И.”,при описани граници,при съделители:Р. В. М. с квота 1/6 идеални части,В. В. Г. с квота 1/6 идеални части и [фирма],със седалище [населено място] с квота 4/6 идеална части.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното решение е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства,в противоречие с материалния закон и при нарушение на съществени съдопроизводствени правила ,като се иска неговата отмяна и се постанови друго,с което да се приеме имота за поделяем и се възложат реални дялове на всеки един от съделителите,евентуално общ дял за двете жалбоподателки.
С решаващите си мотиви въззивният съд е констатирал,че във връзка с поделяемостта на имота,предмет на делбата в настоящата фаза по извършването й,съгласно заключението на вещото лице по назначената единична съдебно-техническа експертиза от 23.02.2011г. във първонистанционното производство,както и заключението на тройната такава от 19.04.2011г.,последният е реално неподеляем,съгласно правила и нормативи.Съдът е обсъдил данните по заключението на вещото лице по изслушаната във въззивната инстанция техническа експертиза от 17.08.2012г.,от която е видно,че част от имота е застроен,като в същия попадат 4 броя масивни складове ,а по южната граница има два полумасивни склада,част от които попадат в имота,за които вещото лице при съобразяване с Наредбата за необходимата земя,както и изискванията на ЗУТ,приема че няма свободни терени,които да могат да обособят имота.В резултат на това,съдът е стигнал до извода,че след като заключенията на техническите експертизи,и пред двете съдебни инстанции,непротиворечиво поддържат,че делбеният имот е реално неподеляем,правилно е прието,че способът за извършване на делбата е посредством публична продан.
В изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,касаторите заявяват,че е налице хипотезата на член 280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,като съдът се е произнесъл по правен въпрос/цитирам/:
„Следва ли да се извърши съдебна делба на съсобствен имот,който частично и несъществено е засегнат от строителство и е налице поделяемост на незастроената част?”
Касаторите са изложили доводи,че съдът неправилно е стигнал до заключението,че подялба на имота може да се извърши само като незастроен,не обсъдил представените проекти за разделяне и възражението за постройките.
Съгласно възприетото в т.4 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена,предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.В точка 1 на горепосоченото тълкувателно решение е посочено,че касаторът следва да формулира точно ясно правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение.
Видно от изложеното с решаващите мотиви на въззивното решение и цитирания посочен от касаторите като правен въпрос,същият се явява неотносим към приетото с тях.Това е така,защото съдът е стигнал до извода,че способа за извършване на делбата следва да е чрез изнасянето му на публична прода,защото процесния имот е реално неподеляем,а не че е неподеляем с оглед получаване на реален дял от всеки съделител.Изложените от касатора аргументи в подкрепа на сочения от тях въпрос,всъщност релевират касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК-за неправилни изводи на съда при преценка на доказателствата по делото,които оплаквания за различни от основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение съгласно член 280,ал.1 ГПК.В изложението на касаторите,наред с това,липсват доводи за наличието на твърдяната от тях хипотеза за допускане на касационно обжалване на въззивното решение-член 280,ал.1,т.3 ГПК,с оглед горепосоченото съдържание на т.4 на ТР№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Ето защо,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.02.2015г. на Софийски градски съд,ГО,ІІ-Б въззивен състав,постановено по гр.д.№1700/2012г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: