Определение №405 от 29.11.2013 по ч.пр. дело №6988/6988 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 405

София, 29.11.2013 година

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 28.11.2013 две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 6988/2013 година
Производството е по член 274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№11805/22.07.2013г.,подадена от В. С. К. от [населено място],чрез пълномощника му адвокат Н. П.,против определение №1756/28.06.2013г. на Бургаски окръжен съд,постановено по ч.гр.д.№581/2013г. по описа на същия съд с, което се потвърждава определение №614/17.01.2012г. постановено по гр.д.№10283/2011г. по описа на Бургаски районен съд,ІVгр.с.- за прекратяване на производството по делото,образувано по исковата молба на В. С. К. против Е. П. П. и В. П. Т.,с правно основание член 108 от ЗС,като недопустимо.
По допустимостта на касационното обжалване:
С решаващите си мотиви,въззивният съд,е констатирал,че ищецът В. К. е предявил иск с правно основание член 108 от ЗС против двамата ответници Е. П. и В. Т.,по отношение на признатото право на възстановяване на собственост върху земеделска земя, с влязло в сила решение №571/16.05.2003г. по гр.д.№45/2003г. по описа на Бургаски районен съд,във връзка с предявен иск по член 11,ал.2 ЗСПЗЗ.С това решение съдът е приел за установено,по отношение на ОСЗГ [населено място],че В. К.,в качеството му наследник на Н. К.-поч. на 26.08.1971г.,право за възстановяване собствеността върху земеделска земя-лозе с площ от 1,950 дка,находяща се в местн.Б.,землището на [населено място],за която понастоящем ищецът К. твърди,че представлява два поземлени имота,с посочени в решението идентификатори,като с исковата молба и две последващи уточняващи молби, основава правото си на собственост спрямо процесните имоти ,с постановеното по член 14 ал.4 ЗСПЗЗ съдебно решение по гр.д.№2367/2002г. по описа на Бургаски районен съд,както и с установеното по член 11,ал.2 от ЗСПЗЗ решение по гр.д.№45/2003г. по описа на Бургаски районен съд,като изрично с молба от 28.08.2012г. ищецът заявява че правото му на собственост произтича от влезлите в сила съдебни решения и че производството по земеделската реституция не е завършило.След анализ на представените доказателства,изявленията на страните и предвид посочената задължителна практика на ВКС,въззивният съд е стигнал до извода,че към настоящия момент не е индивидуализиран реалния обект на възстановената собственост,тъй като липсва постановено решение на ОСЗ С. по член 14,ал.7 а от ЗСПЗЗ,с което се приключва процеса за възстановяване на собствеността върху земеделска земя на наследодателя на ищеца,поради което предявеният ревандикационен иск е преждевременно предявен и правилно производството по делото е прекратено като недопустимо.
С изложението си по член 284,ал.3,т.1 от ГПК касаторът заявява/цитирам/:
„Моля частната ни жалба да бъде допусната до разглеждане пред ВКС,тъй като проблемите,които са предмет на настоящото производство си заслужава да бъдат разгледани от Вашата съдебна инстанция,тъй като те за значими не само с оглед на значителната стойност на процесния недвижим имот,но и решаването на въпроси е от значение,както за точното прилагане на законите,така и за развитие на правото.
Особено важен считаме въпроса за така наречената промяна на статута на земеделската земя не само по българското Ч.,а по принцип.
Допустимо и законосъобразно ли е да се променя по административен път статута на земеделската земя при наличието на висящи искове по член 14,ал.4 ЗСПЗЗ,такива по чл.11,ал.2 от ЗСПЗЗ и такива по чл.108 от ЗС”,
Като в края на изложението касаторът посочва/цитирам/:
„След като общинската поземлена комисия [населено място],отказва да снабди доверителите ми с Решение,Скица и Протокол за въвод във владение по причина изменения статут на земята,то следва ли да се счита,както незаконосъобразно е приел Бургаският окръжен съд,че доверителите ми са изгубили изцяло правата си и че правото на собственост върху земята по никакъв начин не може да бъде възстановено?Промяната на статута на земеделската земя основание ли е за промяна на нейната собственост?”
Ответницата по касационната жалба В. П. Т.,чрез пълномощника си адвокат Н. Х.,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение и моли същото да не се допуска-
Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение.Това е този правен въпрос,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.ВКС не е задължен да го изведе от изложението на касатора по член 284,ал.3,т.1 от ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Видно от цитираното по-горе изложение,депозирано от касатора,посочените от касатора правни въпроси в неговата първа част,са напълно неотносими към приетото с решаващите мотиви от въззивния съд с обжалваното определение.Така,както са формулирани те не кореспондират на правните въпроси,разрешени от въззивния съд,които са от значение за изхода на делото и които са обусловили правните му изводи.
В края на изложението си,видно от посоченото по-горе негово съдържание,касаторът навежда оплаквания за нарушени негови права от действия на ОСЗ С.,които нямат отношение към спора,и които последният би могъл да защити по предвидения за това от закона ред,но те не са свързани с повдигнатия пред съда спор,във връзка с който е постановено обжалваното въззивно определение.
Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното определение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1756/27.06.2013г. на Бургаски окръжен съд,постановено по гр.д.№581/2013г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар