О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 367
София, 03.08.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело №391/2017 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Ш. Ш. Д., [населено място], [община], чрез пълномощника му адвокат М., срещу въззивно решение №4051/01.08.2016г. /касационна жалба вх.№3182/16г./ и решение по чл.247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка № 5202/11.10.2016г. /касационна жалба вх.№4166/16г./, постановени по гр. дело №309/2016г. на Окръжен съд – Благоевград. Изложенията по чл.284,ал.3,т.1 ГПК към двете касационни жалби са идентични. В тях се твърди, че решенията са неправилни поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Изложени са подробни касационни оплаквания. Поставят се следните въпроси в хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК : длъжен ли е въззивният съд да се произнесе дали е приложена регулацията към настоящия момент, за да прецени дали ищецът е собственик на спорния имот; ако ответникът е владял спорното място непрекъснато в продължение на 10 години, той станал ли е собственик и при това положение основателен ли е искът по чл.108 ЗС; може ли съдът да се произнася извън рамките на заявения петитум по придобивното основание на ищеца като се признае незаявено придобивно основание; може ли въпреки правилно разпределената в доклада доказателствената тежест, искът да се уважи без да е доказан. Твърди се противоречие с ТР №3/1993г. по гр.д.№281993г., ОСГК, ТР№3/2011г. по тълк.д.№3/2010г., ОСГК. Прилагат се решения на ВКС.
Ответникът по касационната жалба П. Ю. П.,с.К., [община], чрез пълномощника си адвокат Е. А., оспорва жалбите в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, депозирана е в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, състав на ІІ г.о., констатира следното :
С решение №4051/2016г. по гр.д.№309/2016г. е отменено решение №3507/14.12.2015г. на РС-Гоце Делчев по гр.д.№920/2014г. в частта,в която е уважен предявеният на основание чл.108 ЗС иск от П. Ю. П. против Ш. Д. по отношение на част от собствения на ищцата УПИ V-148,кв.18 по РП на [населено място], както и решение №649/22.02.2016г. по първоинстанционното дело за поправка на очевидна фактическа грешка в решение №3507/14.12.2015г. Постановено е друго, с което е признато за установено по отношение на Ш.Д., че П.П. е собственик на основание дарствена сделка на 7/8 идеални части от УПИ V-148,кв.18 по РП от 1968г. на [населено място] и ответникът е осъден да предаде на ищцата владението върху принадлежащата към съсобствения й с трето лице УПИ V-148,кв.18 по РП от 1968г. площ от 149,11 кв.м ,находяща се по протежението на цялата регулационна граница между УПИ V-148 и УПИ IV-140 в кв.18 по РП от 1968г. , започваща на 1.50 л.м. откъм уличната регулационна граница на североизток , в която се включват : 21,40 кв.м., заключени между поставената временна ограда и страничната регулационна линия между УПИ V-148 и УПИ IV-140 , 24 кв.м. от стопанската постройка на ответника, построена на страничната регулационна линия между УПИ V-148 и УПИ IV-140, и 103,71 кв.м. от УПИ V откъм вътрешната регулационна граница с УПИ X /отразена в скицата на СТЕ от 29.06.2016г./ Първоинстанционното решение е потвърдено в останала част, с която Ш.Д. е осъден на основание чл.109 ЗС да премахне частта от 24 кв.м от стопанската си постройка, навлизаща в собствения на ищцата УПИ V-148 кв.18 по действащия план на [населено място]. С решение №5202/2016г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 4051/2016г. по гр.д.№309/2016г. като в диспозитива му вместо думите започваща на 1.50 л.м. откъм уличната регулационна линия, се чете започваща на 0.93л.м. от уличната регулационна линия.
Въззивният съд е приел, че страните по делото са собственици на съседни имоти. Предметът на спора по чл.108 ЗС е реална част от УПИ V,пл.№148 кв.18 по действащия РП на [населено място], [община] с площ, заключена между имотната и регулационната граници с УПИ IV,пл.№141,започваща от 1,50 л.м от вътрешната регулационна граница между двата УПИ от уличната регулационна линия на североизток до 3,50 л.м. откъм северозапад до страничната вътрешна регулационна граница между УПИ V -148 и УПИ Х, в която площ се включват 24 кв.м от построената от ответника стопанска постройка на вътрешната регулационна линия между УПИ V и УПИ IV – предмет на негаторния иск. От нотариални актове за дарение на недвижим имот №189/2003г. и № 98/2015г. е установено, че ищцата е собственик на 7/8 ид.ч. от УПИ V,пл.№148 кв.18 по действащия РП с площ 545 кв.м , а собственик на останалата 1/8 ид.ч. от имота и на построената в източната му част двуетажна полумасивна жилищна сграда е трето лице. Праводателите по посочените дарствени сделки са признати за собственици на УПИ V, пл.№148 на основание давностно владение с констативен нотариален акт №186/2003г. Ответникът Д. е собственик на 5/12 ид.ч. от УПИ IV, пл.№141 съгласно нотариален акт №138/2009г. Съгласно приетата в първоинстанционното производство техническа експертиза, действащата регулация на [населено място] е по КРП от 1968г. ,одобрен със заповед №115/1968г. Съгласно приетата във въззивното производство техническа експертиза, със заповед №14/16.01.1985г. е одобрено частично изменение на РП като е изменена регулацията между парцел III,пл.№140 и парцел IV,пл.№141 в кв.18 и е намалено лицето /съответно и площта/ на парцел IV,пл.№141 – собственост на ответника. Местоположението на страничната регулационна линия между УПИ IV -141 и УПИ V-148 в кв.18 не е променено с посоченото ЧИРП. От констатациите на вещите лица следва, че местоположението на регулационна граница между УПИ IV -141 и УПИ V-148 се определя и на място следва да се отложи според графичното изображение на РП от 1968г. В трасировъчния карнет към РП за кв.18 регулационната линия между УПИ III-140 и УПИ IV -141 не е отразена. На място регулационната линия между парцелите на страните не е отложена /трасирана/ съобразно графичната част на плана, а материализираната имотна граница- оградна мрежа и бетонови колове, навлиза с 0.93 м навътре в УПИ V и не съвпада по местоположение със страничната регулационна линия. Площта ,която се заключава между изградената ограда и страничната регулационна линия е 21,40 кв.м от уличната регулационна линия до стопанската постройка на ответника,изградена на самата регулационна линия с имота на ищцата. Тази част от стопанската постройка ,която попада в УПИ V е с площ 24 кв.м. От представените скици по действащия РП от 1968г. е установено, че УПИ IV е образуван от имоти пл.№ 141 и 147 и е отреден за имот пл.№141 , а УПИ V е образуван от имот пл.№148 и части от имоти пл.№149 и 154,придаваемите части от които са послужили за упълномеряване на парцела. Самостоятелният обект на правото на собственост е урегулираният поземлен имот в границите,очертани с РП, съответно ПИ по кадастралната карта,ако за населеното място има одобрена такава.Недвижимите имоти или части от тях , придадени към парцели на други лица преди влизане в сила на ЗУТ се смятат отчуждени от деня на влизане в сила на дворищната регулация, която се счита приложена ,ако придаваемите места са били заплатени /т.е. уредени са регулационните сметки/ или са били заети от собственика на парцела,към който са придадени. За да бъде уважен ревандикационният иск за реална част от имот ищецът следва да докаже принадлежността на спорната площ към собствения му УПИ. В случая е установено,че регулационната линия между собствените на страните УПИ не е трасирана на място, а имотната граница във вид на изградена телена мрежа с колове не съвпада с местоположението на регулационната линия и навлиза в УПИ V на ищцата. Така заетата площ от ответника, заключена между имотната граница и страничната регулационна линия между двата УПИ е 21,40 кв.м и се разпростира на 1,50л.м на изток от оградата от уличната регулационна линия до стопанската постройка на ответника.Последната е изградена на самата регулационна линия и засяга с 24 кв.м урегулираният поземлен имот на ищцата. Ревандикацията на посочената площ е допустима ,макар регулационната линия между двата УПИ да не е трасирана на място съобразно местоположението й, показано по графичното изображение на действащия РП от 1968г. Частичното изменение на регулационния план по посочените от вещите лица заповеди от 1985-87г. не касае регулационната граница между парцелите на страните, чието местоположение не е променено според показаното по РП от 1968г. За защитата на правото на собственост върху УПИ, не е необходимо границите му /в случая границата между УПИ IV и УПИ V-148 / да бъдат нанесени материално. Достатъчно е да могат да бъдат определени според пораждащите ги юридически факти – влязъл в сила РП. Следователно липсата на трасиране или маркиране с трайни знаци на регулационната линия между парцелите на страните не е пречка за ревандикация на тази част от спорната площ, която несъмнено се установява,че принадлежи към УПИ V-148. Основателен е и искът по отношение на останалата спорна площ-тонираната в жълто по скицата към СТЕ, за която се установява, че принадлежи и е част от УПИ V-148. Не се установява тази площ да е придадена към парцела на ищцата от имот,собственост на ответника,поради което вещното действие на дворищната регулация следва да се счита настъпило. Съгласно ТР №4/2014 ОСГК, ВКС, съдът, сезиран с осъдителен иск по чл.108 ЗС, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца.Ето защо първоинстанционното решение по иска с правно основание чл.108 ЗС следва да бъде отмененои да се постанови друго с два диспозитива.
Не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно ТР№1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Посоченото от касатора в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не представлява правни въпроси, относими към решаващите изводи в решението и изхода на делото, поради което не могат да предпоставят допускане касационно обжалване. В случая като е обсъдил писмените доказателства и техническите експертизи, въззивният съд е приел, че ответникът е завзел процесните 149 кв.м. от имота на ищцата, тъй като материализираната имотна граница не съвпада с регулационната линия между двата имота по регулационния план от 1968г. Регулационната линия между техните два имота не е трасирана на място съобразно местоположението й, показано по графичното изображение на действащия РП от 1968г. Последващото частично изменение на регулационния план от 1985г.-1987г. не касае регулационната граница между парцелите на страните по делото, чието местоположение не е променено според показаното по РП от 1968г. Не е установено процесната площ да е придадена към парцела на ищцата от имот, собственост на ответника,поради което вещното действие на дворищната регулация следва да се счита настъпило. Въпросът дали ответникът е владял спорното място в продължение на 10 години и дали е станал собственик, не е включен в предмета на спора пред въззивния съд и той не се е произнасял по него. Касаторът и не обосновава някоя от хипотезите на чл.33,ал.1 и ал.2 ЗТСУ /отм./, а се позовава в изложението към касационната жалба само на фактическото заемане на реална част от урегулиран поземлен имот.Въззивинят съд не е обсъждал въпроса дали процесната реална част от УПИ може да бъде предмет на придобиване по давност, поради което този въпрос е неотносим. Не е налице произнасяне и извън рамките на заявеното в исковата молба придобивното основание на ищеца. Въззивният съд е постановил по иска с правно основание чл.108 ЗС два диспозитива- установителен и осъдителен, основавайки се на ТР4/2014г., ОСГК като в установителния е посочил правното основание, на което ищцата се легитимира като собственик на имота – договор за дарение. Последният въпрос -относно доказателствената тежест в процеса, представлява касационно оплакване по смисъла на чл.281,т.3 ГПК за необоснованост на решението, която обаче не може да послужи пряко като основание по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението в производството по чл.288 ГПК по предварителна селекция на жалбите.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски в размер на 400 лева, съгласно приложения договор за правна защита от 30.08.2016г.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №4051/01.08.2016г. и решение по чл.247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка №5202/11.10.2016г., постановени по гр. дело №309/2016г. на Окръжен съд – Благоевград.
ОСЪЖДА Ш. Ш. Д.,с.К., [община], да заплати на П. Ю. П.,с.К., [община], разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 400 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: