О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 368
гр. София, 27.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 305/18г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Н. М. от [населено място] срещу въззивно решение № 203 от 16.10.17г., постановено по в.гр.д.№ 184/17г. на Габровския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 68 от 10.04.17г. по гр.д.№ 876/15г. на Севлиевския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от А. Н. М. против Л. Е. М. иск с правна квалификация чл.29, ал.3 СК за определяне на по-голям дял, в размер на 3/4 ид.части от имуществото, придобито по време на брака им.
По делото е установено, че страните са бивши съпрузи, чийто брак, сключен на 29.10.1993г. и прекратен са развод на 15.09.2014г., като по време на брака същите са придобили в режим на съпружеска имуществена общност движимо и недвижимо имущество. През посочения период ищецът в първоинстанционното производство А. М. е работил в страната и чужбина и е получавал неколкократно по-високи доходи от тези на ответницата, но независимо от това въззивният съд е приел, че предпоставките на чл.29, ал.3 СК за уважаването на иска не са налице, тъй като съгласно чл.21, ал.2 СК съвместният принос в придобиването на имуществото може да се изрази във влагането на средства и труд, грижа за децата и работа в домакинството, а в случая по делото е установено, че ответницата преимуществено е полагала грижи за семейството като се е грижела за домакинството, отглеждала и възпитавала двете деца на страните, понастоящем пълнолетни, полагала труд според възможностите си, а също така се е занимавала с поддръжката и ремонтирането на семейното жилище, както и на други имоти, закупувани и след това продавани от бившите съпрузи по време на брака им. Във връзка с оплакванията във въззивната жалба е посочено, че прекратяването на брака между страните по нейна вина е правно ирелевантно за основателността на иска, както и обстоятелството, че в отговора на исковата молба тя е оспорвала по-големия принос на ищеца в придобиване на общото имущество само по съображения, че по-голямата част от средствата са вложени от нея и е прието, че правилно първоинстанционният съд е обсъдил и наведените в хода на производството доводи за принос на ответницата чрез полагане на личен труд.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие със задължителната практика на ВКС, и такива, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а също така, че решенето е явно неправилно. Повдигнатите въпроси са следните: 1. Длъжен ли е въззивният съд да мотивира своето решение като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните; 2. Как следва да се преценяват грижите, които единият съпруг е полагал за семейството, за които не се установява изключителност, при установяване на по-големи доходи, реализирани от другия съпруг и 3. От установената в бракоразводното дело вина на единия съпруг следва ли да се приема, че виновния за прекратяването на брака съпруг е изпълнявал задълженията си към невиновния за прекратяването на брака съпруг и може ли това да се приеме за осигуряване на спокойна обстановка на невиновния съпруг.
Ответникът по жалбата счита, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т.1-3 на чл.280, ал.1 ГПК, респ. да е налице вероятна нищожност или недопустимост, или очевидна неправилност на обжалваното решение. Поставеният от касатора правен и въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС/.
Първият поставен от касатора въпрос не решен в противоречие с посочената от него многобройна практика на ВС и ВКС- ППВС №1/53г., ТР № 1/01г. на ОСГК на ВКС, Р № 212 по т.д.№ 1106/10г., ІІ т.о. и др., тъй като посочените в тази практика изисквания към въззивното решение са спазени. В случая, при постановяване на своето решение въззивният съд не само е препратил към мотивите на пъроинстанционното решение съгласно чл.272 ГПК, които е споделил изцяло, но е направил и собствени фактически правни изводи по съществото на правния спор, приемайки, че реализираните от касатора значително по-високи доходи по време на брака, не могат сами по себе си да обусловят основателност на претенцията му, след като по делото е установено, че ответницата преимуществено е полагала грижи за семейството, домакинството, двете деца на страните и е полагала труд според възможностите си.
Във връзка с втория поставен въпрос касаторът се позовава на противоречие с Р № 560 по гр.д.№ 1535/08г. на ВКС, І г.о., Р № 237 по гр.д.№ 931/10г. на ВКС, І г.о. и Р № 136 по гр.д.№ 607/16г. на ВКС, І г.о., каквото също не е налице, тъй като тази практика се отнася до различни от настоящата хипотези, при които не е установен по-голям принос на ответника по иска при полагане грижи за домакинството и децата, както е в случая.
Последният поставен въпрос не обуславя изхода на спора и не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване, тъй като установената в бракоразводното дело вина на ответницата за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака се отнася само за последните няколко години преди неговото прекратяване и няма отношение към посочените в чл. 21, ал.2 СК форми на принос при придобиване на имуществото. Освен това касаторът не е обосновал и допълнителните селективни критерии по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за достъп до касация, тъй като представената практика не се отнася до него, нито са изложени някакви доводи за наличието на посочените в т.4 на ТР № 1/09г. на ОСГТК предпоставки, които по отношение на нито един от поставените въпроси не са налице.
Обжалваното решение не е и очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, тъй като не е постановено в явно нарушение на закона или извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Не е налице какъвто и да е порок, който да обуслови вероятна нищожност или недопустимост на решението.
По направените в изложението общи касационни оплаквания за неправилност на постановеното решение ВКС не дължи произнасяне в настоящото производство по чл.288 ГПК, като само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че съгласно практиката на ВКС съвместният принос на съпрузите във всичките му проявни форми се предполага до доказване на противното, поради което обстоятелството, че районният съд е указал на ответницата, че в нейна тежест е да установи обстоятелството, че има принос в придобиването на вещите в случая е без значение.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Разноски в полза на ответника по касация не следва да се присъждат, тъй като по делото липсват данни такива да са били направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 203 от 16.10.17г., постановено по в.гр.д.№ 184/17г. на Габровския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: