О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
София, 25.01. 2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти ноември, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 4755/2015г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. А. Е., [населено място], чрез пълномощника и адвокат Б. Г., срещу въззивно решение №322/24.06.2015г. по гр.дело №461/2015г. на Русенския окръжен съд.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане касационно обжалване. Поставят се следните въпроси : Неправилно, нищожно или недопустимо е решението на въззивен съд за делба на недвижим имот между бивши съпрузи, в което съдът не е изследвал дали е налице трансформация на лично имущество на единия съпруг при придобиване на имота; опровергана ли е презумпцията на чл.21,ал.3 СК за съвместен принос по отношение на притежавания в СИО недвижим имот при изплащане с лични средства от единия съпруг на общо задължение по банков кредит, обезпечен с ипотека, без да е предявен иск по чл.23 СК или да е направено ясно и точно възражение в процеса.
Ответникът по касационната жалба Г. Б. Е. оспорва касационната жалба като неоснователна в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение №1433/2014г. по гр.д.№4964/14г. на Русенския районен съд, с което е допусната съдебна делба между Г. Б. Е. и З. А. Е. при равни квоти по отношение на недвижим имот – апартамент /подробно описан/, находящ се в [населено място]. Въззивният съд е посочил, че въззивната жалба на Е. е бланкетна, без жалбоподателбката да е навела конкретни оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение. Възприел е установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, непроменена във въззивното производство с нови доказателства, според която страните по делото са бивши съпрузи, чиито брак е сключен на 09.05.1987г., прекратен с развод по взаимно съгласие. В одобреното от съда споразумение страните са посочили, че придобитото в резултат на съвместен принос имущество след прекратяване на брака остава в обикновена съсобственост при равни права. Процесният апартамент е придобит от двамата съпрузи с договор за покупко-продажба по време на брака им. На основание чл.21,ал.1 вр.чл.27,ал.1 СК следва да се приеме, че имотът е придобит в резултат на съвместен принос на двамата съпрузи в режим на СИО. Равните им права са отразени и в споразумението по чл.51,ал.1 СК. Възражението на жалбоподателката, че не е съгласна имотът да бъде обект на съдебна делба е неоснователно, тъй като всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ.
Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото. Според ТР №1/19.02.2010 по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Правният въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Той трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. При липса на формулиран релевантен правнорелевантен въпрос не може да се допусне касационно обжалване на решението. Въпросът дали е нищожно, недопустимо или неправилно решението на въззивен съд за делба на недвижим имот между бивши съпрузи, в което съдът не е изследвал дали е налице трансформация на лично имущество на единия съпруг при придобиване на имота не може да обуслови допускане касационно обжалване на решението. Съгласно т.1 от ТР 1/2013г. по тълк.д.№1/2013г., ОСГТК, ВКС, при преценката за правилност на първоинстанционното решение служебният контрол на въззивния съд следва да бъде отречен предвид изричната разпоредба на чл.269, изр.2 ГПК, според която извън проверката за валидност и допустимост на решението, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Той може да приложи императивна материалноправна норма дори, ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба само когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище. Самият касатор твърди, че не е релевирал по надлежния ред възражение за трансформация на лично имущество при придобиване на процесния имот. Следователно в предмета на спора този въпрос въобще не е включен и решаващият съд не го е обсъждал. Въпросът за трансформацията на лично имущество не е въведен по надлежния ред в процеса и въззивната инстанция не дължи служебно произнасяне по него. В случая тя не дължи произнасяне и поради това, че въззивната жалба е бланкетна и липсват конкретни оплаквания в тази връзка. Изложеното се отнася и за въпроса относно презумпцията по чл.21,ал.3 СК за съвместен принос по отношение на притежавания в СИО недвижим имот. След като възражението за трансформация не е включено в защитата на ответника по иска, настоящ касатор, то и въпросът дали е опровергана презумпцията за съвместен принос е неотносим.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице сочените основания на чл.280,ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.
Предвид изхода на производството на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски в размер на 600 лева съгласно приложените доказателства.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №322/24.06.2015г. по гр.дело №461/2015г. на Русенския окръжен съд.
ОСЪЖДА З. А. Е., [населено място], да заплати на Г. Б. Е. 600 лева – разноски за производството по чл.288 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: