О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 371
София 09.03.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на осми март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1483 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] чрез пълномощник адв.А. Й. срещу решение № 414 от 19.04.10г.по в.гр.дело № 189/10г.на Апелативен съд – Пловдив,с което е потвърдено решение № 2025 от 8.12.09г.по гр.дело № 2203/09г.на Окръжен съд – Пловдив.С него е отхвърлен искът на същата страна против Община –Пловдив за сумата 121 700 лв,представляваща обезщетение за лишаване от ползване на ПИ 2214,незастроен,с площ от 4490 кв.м.,попадащ в УПИ І-зеленина,кв.7 по плана на кв.И.-VІІч.на[населено място] за периода от 10.07.08г.-19.08.09г.
В приложеното изложение се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.Приложени са копия от решение № 1 от 19.03.01г.по гр.дело № 687/01г.на ІІ го.на ВКС и определение № 133 от 18.12.08г.на ВКС по гр.дело № 3718/08г.на ІІ г.о.
Ответникът по касационната жалба [община] моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.Претендира за разноски.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че не е налице фактическия състав на чл.59 ЗЗД – ищецът не е ангажирал доказателства за това,че ответникът го е лишил от възможността да ползва собствения си имот и е реализирал в своя полза обогатяване за сметка на обедняването на ищеца.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество Върховният касационен съд следва да се произнесе дали са налице изчерпателно изброени от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол.Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение,представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос,изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационното обжалване,в какъвто смисъл е разяснението в т.1 от ТР № 1/09г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК.Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е посочен от касатора и да е от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.В случая посоченият от касатора въпрос за доказателствената тежест на признанието от страна на ответника не е обусловил правните изводи на съда.Този въпрос не е обсъждан от съда,тъй като по делото няма данни за направено признание от [община],че процесният имот е ползван от нея през процесния период. Обстоятелството,че този факт не е бил спорен по предходни дела не е относимо към настоящото дело,тъй като се претендира обезщетение за друг исков период.В отговор на исковата молба ответникът е оспорил твърдяния от ищеца факт,че през исковия период е ползвал имота и това обстоятелство е отразено в доклада по делото,без възражения от страните.Непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
На основание чл.78 ал.8 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касационната жалба направените пред тази инстанция разноски в размер на 2884 лв,представляващи юрисконсултско възнаграждение,определено на основание чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/04г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 414 от 19.04.10г.,постановено по гр.дело № 189/10г.на Апелативен съд – Пловдив по жалба на [фирма][населено място].
ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление[населено място],бул.”Шести септември”№ 54,ет.І да заплати на [община] сумата 2884 лв/две хиляди осемстотин осемдесет и четири/разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.