О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 374
С., 20.04.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№1373 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 15.06.10г. по гр.д.№93/10г. на С. градски съд е оставено в сила решението от 27.08.09г. по гр.д.№22141/06г. на С. районен съд, с което е била възстановена на основание чл.30, ал.1 от ЗН запазената част на А. В. Т. от наследството на майка и Й. С. Т.; намалено е дарението по нотариален акт №106, т.LLХХХVII, н.д.№27759/93г., извършено от наследодателката Й. Т. в полза на ответницата И. В. К.; постановено е на основание чл.36, ал.2 от ЗН И. К. да задържи недвижимия имот, като възмезди ищцата А. Т. със сумата от 19 759,29 лв. Решението на районния съд е променено само в частта, с която е определена квотата на намаление на дарението – вместо 13 462,50/54 700 ид.части от дарения имот, намалението е определено на 13 441,67/54 700 ид.части. Въззивният съд е приел, че ищцата А. Т. и ответницата И. К. са дъщери на наследодателката Й. Т.. Приживе наследодателката е дарила на И. К. апартамент в[населено място], който е имал цена към момента на откриване на наследството в размер на 54 700лв. В наследството са останали по ? ид.части от три недвижими имота, на обща стойност 28 750лв. Масата по чл.31 от ЗН е в размер на 83 450лв. /54700 + 28 750лв./. Запазената част на ищцата, съответно – разполагаемата част на наследодателката е 1/3 или 27 816,67лв. Наличното имущество в наследството е 28 750 лв., а припадащата се на ищцата част от него е ? или 14 375лв. Тази сума не може да покрие запазената и част от наследството, недостигът е в размер на 13 441,67лв., затова дарението следва да бъде намалено със съответната квота – 13 441,67/54 700 ид.части. Доколкото обаче ответницата е наследник с право на запазена част, в случая е налице условието на чл.36, ал.2 от ЗН и тя може да задържи целия имот, тъй като неговата стойност не надвишава запазената и част и разполагаемата част, взети заедно. Ищцата следва да бъде възмездена със сумата от 19 781,62лв.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответницата И. К.. Тя счита, че съдът неправилно е приложил материалния закон, тъй като запазената част на ищцата следва да се попълни от цялото наследствено имущество, а не само от ? ид.част от него, колкото е наследственият и дял. В случая наследственото имущество е на стойност 28750лв.; запазената част на ищцата, която е 27 816,67лв., може да се попълни изцяло от него, затова не следва да се допуска намаление на извършеното в полза на жалбоподателката дарение. Евентуално счита, че неправилно е изчислена сумата, която следва да заплати на основание чл.36, ал.2 от ЗН.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по два въпроса: 1.“какъв е критерият за определяне на това дали е нарушена запазената част на ищцата – дали това е стойността на нейната наследствена част от имуществото, останало в наследство от общата наследодателка, или е стойността на цялото останало свободно имущество“ и 2. „ако се установи, че запазената част на ищеца е нарушена, как трябва да се определи размерът на частта от процесния имот, необходим за допълване на запазената част“.
Ответникът в производството А. В. Т. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Първият въпрос на жалбоподателката се свежда до това каква съпоставка се извършва при преценката дали е накърнена запазената част от наследството – дали стойностното изражение на запазената част се отнася към цялото свободно имущество, останало в наследството, или само към наследствения дял на ищеца от това имущество. По този въпрос няма противоречива съдена практика, тъй като извършената от въззивния съд съпоставка с наследствения дял на ищцата /а не с цялото свободно наследствено имущество/ е в съответствие с приетото в посочените от жалбоподателката решения №665/29.06.09г. по гр.д.№1475/08г. на I ГО на ВКС и решение №594 от 01.09.09г. по гр.д.№1565/08г. на I ГО на ВКС. В същия смисъл е решение №169/10.03.87г. по гр.д.№345/86г. на ВС, І ГО. Друго разрешение е дадено в посоченото от жалбоподателката решение от 07.06.04г. по гр.д.№1088/01г. на СГС, но няма данни то да е влязло в сила и следователно не може да послужи като пример за противоречива съдебна практика, съгласно т.3 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
Вторият въпрос е за това как се определя дробта, с която се намалява дарението или завещанието при уважаване на иск по чл.30, ал.1 от ЗН, в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗН. Според жалбоподателката числител на тази дроб е стойността, която не достига за допълване на запазената част, по цени към момента на откриване на наследството, спрямо стойността на дарения апартамент по сегашни цени – т.е. в случая това са 13441,67/80500 ид.части от процесния апартамент, а не както е приел въззивният съд 13441,67/54700 ид.части.
По този въпрос също няма противоречива съдебна практика. Позоваването от жалбоподателката на решение №655/29.06.09г. по гр.д.№1475/08г. на ВКС, I ГО е неудачно, тъй като от него не следва извод в подкрепа на нейното виждане за начина на определяне на намалението на дарението. В това решение е казано само, че сумата, която следва да се заплати при задържане на дарения имот в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗН се определя според стойността на имота към момента на намалението, без обаче това да означава, че тази стойност се поставя в знаменателя на дробта, с която се определя намалението. Въззивният съд е процедирал в съответствие с посоченото решение на ВКС, определяйки сумата, с която ответницата следва да възмезди ищцата при задържане на дарения имот. Квотата на намалението /13441,67/54 700 части/ е умножена по сегашната стойност на дарения имот – 80500 лв. и е получена сумата 19 781,62 лв. Тъй като въззивният съд не е имал основание да влошава положението на жалбоподателката, той е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е присъдена по-малка сума – 19 759,29лв.,
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 15.06.10г. по гр.д.№93/10г. на С. градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: