Определение №379 от 11.11.2008 по ч.пр. дело №1843/1843 на 5-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                    О   П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е
 
                                                            №379
 
                                                    София 11.11.2008г.
 
                                            В ИМЕТО НА НАРОДА
 
            Върховният касационен съд на Република България, пето   гражданско отделение, в закрито  заседание на пети ноември  , две хиляди и осма    година в състав:
                                    Председател :  ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА             
                                             Членове :  НАДЕЖДА ЗЕКОВА   
                                                               ЕМИЛ ТОМОВ
 
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
 ч гр. дело №1843/2008 г.
 
Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК вр. чл. 274 ал.3 от ГПК .
Образувано е по частна касационна жалба на С. Д. М. срещу определение №1516 от 22.05.2008г по ч гр.дело № 1011/2008г. на Варненски окръжен съд , с което е оставена без уважение частна жалба против определение от 14.03.2008г за прекратяване на производството по гр.д №182/2008г. на ВРС поради недопустимост на иска . В приложеното към жалбата изложение, като основание за допускане на касационно обжалване се поддържа наличието на съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и допълване на правото – чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК . В общ случай съображенията на съдилищата за това , че за едно трето, неучастващо в административно производство лице , няма правен интерес да иска нищожност на индивидуален административен акт по исков ред ,се явяват правилни , но конкретния случай е друг , което налага Върховния касационен съд да допусне касация и да се произнесе принципно . Разликата в случая е, че ищецът М. „оспорва” решението на ОСЗГ като накърняващо законните му интереси .
Върховен касационен съд , състав на V г.о. намира, че основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК не следва да се допуска, по следните съображения:
Искът е приет за недопустим поради това , че отделно от висящото между страните гражданско производство по спор за правата им ,съответно без да поиска установяването на свои права или отрицателно установяване ,че насрещната страна няма такива , ищецът С е сезирал гражданския съд по исков ред да бъде прогласена нищожността на административен акт – решение №1267/2005г на ОСЗГ гр. В. с предмет възстановяване на земеделска земя в полза на ответната страна по чл. 14 ал.1 т.3 ЗСПЗЗ вр. чл. 18ж от ППЗСПЗЗ. Частният жалбоподател С. М. не е страна в реституционното производство по ЗСПЗЗ и не може да го обжалва , но административното решение засяга негови законни интереси,респ. права.
Изводът за недопустимостта на подобен иск съответства на точното прилагане на материалния и процесуалния закон , за всички случаи. По исков ред се установяват права и правоотношения , а по изрично изключение се установяват и факти . Нищожността е факт, чието установяване по исков ред процесуалния закон обвързва с правилото това да е изрично предвидено в закон. За администативните актове, в частност за решенията по ЗСПЗЗ няма подобно предвиждане , каквото законът регламентира за сделките (чл. 26 от ЗЗД ) или определена категория съдебни актове (чл. 209 ал.3 ГПК(отм),270 ал.2 ГПК ) По отношение на административните актове- ако те са нищожни ,съдът упражнява косвен съдебен контрол когато е сезиран да разреши спор за право и дори не е необходимо заинтересованият да ги оспорва с изрично процесуално действие или изявление ( чл.154 от ГПК отм. ), достатъчно е да заяви правата си чрез иск или възражение. Поради това и съображенията , почерпани от зависимостта между оспорвание на документ и отделен иск със същия предмет ,нямат отношение към случая . По поставения въпрос относно допустимостта на иск ,с който самостоятелно се цели установяването на нищожност на един административен акт, не съществува никаква неяснота или колебание в прилагането на конкретни правни норми и правни принципи и поради това не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване по този критерии .
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на V г.о.
 
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
Не допуска касационно обжалване на определение №1516 от 22.05.2008г по ч гр.дело № 1011/2008г. на Варненски окръжен съд
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .
 

Scroll to Top