О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 511
София, 26.05.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанет Найденова
ЧЛЕНОВЕ: Светла Цачева Албена Бонева
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 4531 по описа за 2008 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 83 от 15.05.2008 година по гр.д. № 124/2008 година на Разградски окръжен съд е обезсилено решение № 425 от 17.01.2008 г. по гр.д. № 1510/2006 г. на Разградски районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 97, ал.3 ЗЗД, предявен от Ф. А. М. и А. А. М., двамата от гр. Ш. против Н. Б. Р. от с. Я., Разградска област за разваляне на предварителен договор от 05.11.2001 година за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в с Я. , Разградска област. За да обезсили първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че развалянето на предварителните договори не се осъществява по съдебен ред, какъвто съгласно чл. 87, ал. 3 ЗЗД е предвиден само по отношение на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти. Приел е, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на иск за разваляне на договор, което може да бъде извършено извънсъдебно по реда на чл. 87, ал.1 и ал. 2 ЗЗД, предвид което е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по предявения иск като недопустимо.
Касационна жалба против решението на Разградски окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от Ф. А. М. и А. А. М.. Поддържа се, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като по съществения процесуален въпрос за допустимостта на иск за разваляне на предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата. Поддържа се и наличие на основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК предвид значимостта на въпроса за защитата на имуществени права по съдебен ред, който е разрешен неточно в обжалваното въззивно решение. В подкрепа на тезата за наличие на противоречива съдебна практика са приложени решения на Върховния касационен съд: решение № 688 от 09.07.2003 г. по гр.д. № 593/2002 година на Четвърто гражданско отделение; решение № 234 от 23.02.2001 г. по гр.д. № 1225/2000 година на Пето гражданско отделение; решение № 2* от 28.12.1984 г. по гр.д. № 1120/2002 година на Второ гражданско отделение и решение № 420 от 13.02.1959 г. по гр.д. № 8325/1958 година на Първо гражданско отделение, съгласно които правната квалификация на иска се определя от съда въз основа на въведените от ищеца обстоятелства.
Ответникът по касационната жалба Н. Б. Р. я оспорва като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Разградски окръжен съд по гр.д. № 124/2008 година. Разрешеният с обжалвания съдебен акт съществен процесуален въпрос относно допустимостта на иск за разваляне на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот е разрешен в съответствие с трайно установената практика на съдилищата, аргументи за промяна на която не са налице. Съдът е приел, че предявеният иск е недопустим в съответствие с установената практика по приложението на чл. 87, ал.3 ЗЗД, съгласно която предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот не подлежи на разваляне по съдебен ред; договорът има облигационно, но не и вещнопрехвърлително действие, а разпоредителната сделка, с която се прехвърля собствеността е сключения в нотариална форма договор или решението на съда за обявяване на предварителния договор за окончателен. В съответствие с утвърдената практика на съдилищата е и изводът, че с предварителния договор се поема задължение за сключването на окончателен договор; че предварителния договор съставлява обещание за продажба, както и че правни последици поражда окончателния, но не и предварителния договор, който няма транслативно действие; че предварителния договор може да бъде развален с едностранно волеизявление при неизпълнение на длъжника по причина, за която отговаря; че редът за развалянето му е по чл. 87, ал.1 и ал. 2 ЗЗД.
Приложените към касационната жалба решения не са относими към съществения процесуален въпрос за допустимостта на иск за разваляне на предварителен договор. Безсъмнено правната квалификация на иска се определя от съда, а не от ищеца, който е длъжен да изложи фактите, на които основава правото си. Този процесуален въпрос обаче не е съществен по делото – съдът е определил правната квалификация въз основа на въведените от ищеца твърдения, но решаващият извод за недопустимост на заявената претенция се основава на изводи относно липсата на правен интерес от предявения иск.
Неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване предвид неточното приложение на чл. 2, ал.1 ГПК, съгласно който текст съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. Обжалваният съдебен акт е постановен в съответствие с трайно установената практика по приложението на чл. 2, ал.1 ГПК (отм.), основана на точното приложение на процесуалния закон – съдът е длъжен да разгледа всеки гражданскоправен спор при наличие на интерес от търсената с иска защита.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 83 от 15.05.2008 година по гр.д. № 124/2008 година на Разградски окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: