O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 379
гр. София, 16.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание нa десети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Е. Томов ч. гр. дело № 3121 /2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 вр чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 8184/09.07.2018 г. на Л. Н. Н., чрез адв. В. Д., срещу определение № 703 от 22.06.2018 г, на Плевенския окръжен съд по гр.д. № 104/2018 г. , с което е оставено без уважение искане на жалбоподателката за изменение на постановеното по делото въззивно решение № 183 от 25.04.2018 г, в частта за разноски, като се присъди разликата над 850 лв. до пълния претендиран размер на разноските от 1027.40 лв.
Иска се отмяна на обжалваното определение като се оспорва изводът на въззивния съд да откаже да присъди като разноски по делото разходи за пошенски услуги, куриерски услуги и пътни разходи. Твърди се, че разходите за пощенски и куриерски услуги обезпечават достъпа до съд и осъществяването на правото на защита на страната. Оспорва се и съображението на съда, че пътните разходи на наетия адвокат могат по договорка да се включват в адвокатското възнаграждение и да се овъзмездяват чрез него, като се поддържа, че на адвоката се дължи възнаграждение само за положен интелектуален труд , не и за физически действия.
От И. К. Й. като ответник по жалбата, чрез адв. В. П., е постъпил в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК писмен отговор, с който се оспорва основателността и.
Жалбата е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ по реда на чл.274, ал. 2 вр чл. 248, ал. 3 ГПК на обжалване съдебен акт, с който въззивният съд се е произнесъл по за разноски за производството пред себе си Производството не е касационно съгл. приетото в т. 24 на ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС и приложеното изложение на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК не се обсъжда от настоящия състав.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:
За да отхвърли искането за изменение на постановеното от него решение № 183 от 25.04.2018 г. гр.д. № 104/2018 г., в частта за разноските, сторени пред въззивната инстанция като присъди в полза на молителката Л. Н. Н. и разходи за пощенски услуги, куриерски услуги и пътни разходи на процесуалния представител общо в размер на 177. 40 лв. до пълния претендиран размер на разноските от 1027.40 лв. , окръжният съд на първо място е приел, че по см. на чл. 78 ГПК под разноски се разбират само такива разходи на страната, които са необходими за разглеждане на делото, попълването му с доказателства и осигуряване на процесуална защита ,като депозити за свидетели, за експертизи, за преводачи и тълковници, особени представители и др. По отношение на разходите за транспорт е приел, че не са пряко свързани с производството по делото, те могат да се договарят като част от адвокатското възнаграждение и да се овъзмездяват чрез него Определението е законосъобразно.
В константната практика на ВКС безпротиворечиво се приема, че отговорността за разноски е безвиновна, ограничена отговорност, която като материалноправен институт има своята нормативна уредба в процесуалния закон – чл. 78 ГПК, като облигационно правоотношение има за субекти насрещните страни по делото, а като субективно право се свежда до възможността на едната страна да претендира и получи от насрещната страна по делото, чието неоснователно в материално – правен смисъл или в процесуално- правен аспект поведение, е станало причина за воденето му, като причина да бъдат извършени разноски, необходими за разглеждането и движението на делото.Отговорността за разноски е ограничена отговорност,реализира се само и единствено в рамките на висящия процес , регламентирана е да се осъществи в рамките на неговия ход без да води до забавянето му, което обуславя и по-ограничено и стриктно разбиране на причинността , в сравнение с установяването на право на обезщетение по съдебен ред, като спорен исков предмет . По реда на ангажиране на отговорността за разноски се покриват само тези , които по естеството си са необходими за движението на процеса – нормативно предопределени или свързани с процесуално действие, указано от съда поради което не са в дискреция на страната ( напр. дали да изпрати исковата молба по пощата или да се депозира лично в съда, дали да се ползва определен вид превоз , вкл. за процесуалния представител на страната ). Връзката на направените разноски с процесуални факти – израз на концентрационното начало в граждански процес ,свежда присъждането им до държавни такси по делото, направени разноски за производството като възнаграждения за вещо лице,за явяване на свидетели,за участие на преводач и тълковник, както и изплатеното възнаграждение за един адвокат. Ако страната , която не е станала без основание повод за завеждане на делото,претендира от насрещната и друго имуществено увреждане , няма пречка да търси репарация с отделен иск . Пътните разходи при сегашната уредба на отговорността за разноски не се овъзмездяват ,за разлика от уредбата при действието на ЗГС(отм.).Няма ограничение ,включитгелно по ЗАвд и Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия АС на свободата на договаряне между клиент и адвокат ( чиито отношения максимално се доближават до тези от договор за поръчка)което да не позволява пътните разходи за процесуално представителство на адвоката да се имат предвид в размера на договореното адвокатско възнаграждение и да се овъзмездят чрез присъждането му. Единственото ограничение, което чл.36,ал.2ЗАдв поставя към свободно договореното адвокатско възнаграждение,е то да е справедливо и обективно и не по ниско от минималния размер по Наредба № 1 от 2004г.
В този смисъл са решение № 189 от 20.06.2014 г. на ВКС, IV -то го, по гр.д. № 5193/2013 г., решение № 67 от 03.04.2014 г. на ВКС, IV – то г.о. по гр.д. № 2944/ 2013 г., решение № 54 от 17.02.2016 г. на ВСК, IV – то г.о. по гр.д. №5091/2015 г. , решение №414 от 27.07.2009 г. на ВКС, IV -то го ., по гр.д. №1049/2008 г., споделяна и от настоящия състав на ВКС съдебна практика
Позоваване на правилника на Съда на Европейския съюз е несъстоятелно,тъй като този правилник урежда отговорността за разноски за дела пред този съд.
Обжалваното определение е законосъобразно и следва да се потвърди.
Върховният касационен съд, състав на III- то г.о,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 703 от 22.06.2018 г, по ч.гр.д. № 104/2018 г. на Плевенския окръжен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: