4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 380
гр. София, 06.06.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 775 по описа за 2012г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] срещу решение № 621 от 12.04.2012г. по в. т. дело № 428/2012г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 5048 от 13.12.2011г. по гр. дело № 13260/2011г. на Варненски районен съд, 20 състав и ответникът [фирма] е осъден да заплати на ищеца [фирма], [населено място] сумата 855,37 лв. – разноски за въззивното производство на основание чл. 78, ал. 1 и 5 ГПК. С потвърденото първоинстанционно решение е прието за установено, че ищецът няма парично задължение към ответника в размер 20 268,31 лв., представляваща начислена с дебитно известие № [ЕГН]/03.08.2011г. корекция на потребена , неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за периода от 21.01.2011г. до 19.07.2011г. на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, и ответникът е осъден да заплати на ответника сумата 1 671,12 лв. – съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното производство на основание чл. 78, ал. 1 и 5 ГПК.
Касаторът прави оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон. Съгласно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: „по въпроса за наличието на правна възможност на доставчика на електрическа енергия да извърши последваща промяна на сметките на своите абонати, поради установения нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера – средство за търговско измерване“. Поддържа становище, че е необходима промяна на съществуващата съдебна практика на ВКС, тъй като защитата на обществените отношения по доставка на електрическа енергия следва да бъде дадена и чрез ангажиране на потребителя в активни действия, които биха способствали опазването и следенето за неизвършване на неправомерни манипулации в измервателните уреди от страна на недобросъвестни лица.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адв. Р. К. С. оспорва касационната жалба и релевира възражение за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради наличието на постоянна практика на ВКС и липсата на нормативна уредба, даваща възможност на доставчика на електрическа енергия за извършване на корекции на сметката на потребителя за ползвана електроенергия за минал период.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди изложените от страните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за продажба на електрическа енергия при общи условия, по силата на който ищецът е потребител на електрическа енергия по смисъла на допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката, и ответникът /въззивникът/ е извършил корекция на сметката на ищцовото дружество по реда на чл. 38, ал. 3, т. 1 от ОУ към ДПЕЕЕМ за минал период от 21.01.2011г. до 19.07.2011г. Изложил е съображения, че едностранното изчисляване на сметката, без да е установено доставеното количество електрическа енергия за съответния период от време, би предоставило на доставчика правото да получи плащане за недоставена от него енергия, което обстоятелство противоречи на регламентирания в чл. 2, ал. 2 ЗЕ принцип за защита на интересите на потребителите и поставя потребителя в неравноправно положение. Изводът за основателност на предявения иск е аргументиран с липсата на предвидена в Наредба № 6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрически мрежи възможност при констатиране на неточно отчитане или неотчитане на потребяваната енергия да бъде извършвана корекция на сметката от страна на преносното предприятие, както и със задължението на разпределителното дружество като собственик на средството за търговско измерване по силата на чл. 120 ЗЕ да го поддържа в изправност и в съответствие с техническите изисквания.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаване на възникналия между страните спор, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото.
Твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По релевантния за спора материалноправен въпрос е налице задължителна за съдилищата практика на ВКС, обективирана в решение № 177/12.12.2011г. по т. д. №1008/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 165/19.11.2009г. по т. д. № 103/2009г. на ВКС, ТК, решение № 104/05.07.2010г. по гр. д. № 885/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 26/04.04.2011г. по т. д. № 427/2010г., решение № 189/11.04.2011г. по т. д. № 9/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., съгласно която извършването на едностранна промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от доставчика на електроенергия е лишена от законово основание, както при действието на отменените Закон за енергетиката и енергийната ефективност и Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, така и след влизане в сила на Закона за енергетиката /обн. в ДВ бр.107/09.12.2003 г./ и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Коригирането на сметките само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия от принадлежащите на доставчика средства за търговско измерване, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения в чл.82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност. При постановяване на обжалваното въззивно решение съдебният състав се е съобразил с постоянната практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна, тъй като не са налице условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК.
Поради липсата на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторът – ответник по иска следва да заплати на ответника – ищец в първоинстанционното производство направените от последния разноски за касационното производство в размер 600 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 621 от 12.04.2012г. по в. т. дело № 428/2012г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение.
ОСЪЖДА [фирма], ГР. В., район Вл. В., Бизнес парк В., сграда № 6, ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма], [населено място], район М., [улица], ЕИК[ЕИК] сумата 600 /шестстотин лева/ – разноски за касационното производство .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.