О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 384
гр. София, 13.04..2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1390/09г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на А. П. Д. /Гунева/, както и на А. П. Г. , М. П. Г., Д. П. М., М. П. Г., П. Л. Г., Ц. Л. Г. и М. П. Д. срещу въззивно решение № 21 от 06.03.09г., постановено по в.гр.д. № 580/08г. на Великотърновския апелативен съд с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил решение № 745 от 07.12.04г. и определение № 48 от.31.01.05г., постановени по гр.д. № 249/04г. на Плевенския окръжен съд и е отхвърлил като неоснователен предявения от А. П. Д., М. П. Г., Д. П. М., М. П. Г., П. Л. Г., Ц. Л. Г. и М. П. Д. против Ж. ”П” – гр. П. иск по чл.108 ЗС за отстъпване собствеността и предаване владението на имот пл. № 1* от кв.446 по плана на гр. П. с площ от 4 880 кв.м. като е осъдил ищците да заплатят на ответника направените от него разноски за всички инстанции в размер на 5 321 лв.
Въззивният съд е приел от фактическа страна, че с две решения на ПК- П. от 1995г. и 2002г. на ищците в първоинстанционното производство, като наследници на М. Ц. М. , е възстановено правото на собственост върху процесния имот в стари реални граници върху който е изграден многоетажен жилищен блок № 3* от 06.11.1968г. е утвърден общ градоустройствен план на гр. П., а със заповед № 4* от 11.10.1982г. на ОбНС гр. П. е одобрен застроителeн и регулационен план на жилищен комплекс ”М”, като теренът, в който попада имотът, е отреден за комплексно жилищно строителство. Със заповед № Р* от 13.04.1990г. на председателя на ИК на ГНС гр. П. на ответника е отстъпено право на строеж върху държавна земя, а на 18.06.1990г. е издадено разрешение за строеж на бл.325 в кв.446 съгласно одобрени проекти от 1989г., като изкопните работи на строежа са завършили на 26.09.1990г. Същият е приет през 2001г. с протокол обр.16 и е издадено разрешение за ползването му. На 21.07.1992г. Община П. е въведена във владение на 70 дка обработваема земя на основание чл.21 ППЗООЗП /отм./ за включване в границите на ЗРП на гр. П. за посочения жилищен комплекс, който терен обхваща жилищни блокове, площадки и улици, като вноските по чл.15 ЗООЗП/отм./ е извършено през същата година. За да отхвърли предявения иск решаващият съд е приел, че по делото не е установено по категоричен начин наследодателката на ищците да е била собственик на процесния имот към момента на обоществяването на земята. Наред с това е прието, че по отношение на същия е била извършена процедура по отчуждаване за държавни и обществени нужди, вследствие на което той е загубил характера си на земеделска земя и не подлежи на реституция по реда на ЗСПЗЗ, доколкото отчуждаването не е било отменено от МС съгласно § 41 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр.28/92г.).
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи (изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК по двете жалби са аналогични), че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, свързани с правото на собственост и с прилагането на неотносими към казуса закони, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по жалбата счита, че същата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3.от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая жалбоподателите не се позовават на задължителна съдебна практика (постановления на Пленума на ВС, ТР на ОС на ГК на ВС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./, ТР на ОС на гражданската и търговската колегия на ВКС, ТР на ОС на ГК на ВКС, ТР на ОС на ТК на ВКС или на решения на ВКС по чл.290 ГПК), поради което следва да се приеме, че основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице, а доколкото същите се позовават на две решения на ВКС, постановени по конкретни спорове по реда на отменения ГПК, както и на едно решение на Софийския окръжен съд, следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Това основание за допускане на касационно обжалване би било налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение правен въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение, постановено по граждански спор.
В разглеждания случай касаторите не са посочили конкретните правни въпроси от значение за изхода на делото, по които се е произнесъл въззивният съд и които в представените от тях решения са решени по друг начин, което е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че противоречие между въззивното решение и представеното от тях Р № 1* по гр.д. № 1210/00г. на ВКС, в което е прието, че вещтноправният статут на земята определя собствеността върху постройките, ако за тях не е било учредено изрично право на строеж, както и че не е допустимо придобиването по давност на внесена в ТКЗС земеделска земя, не е налице, тъй като въззивният съд не е взел друго становище по тези въпроси. Същото се отнася и за представеното Р № 1* по гр.д. № 585/03г. на ВКС, в което е прието, че при произнасяне по иск за собственост върху земеделски имот, съдът е длъжен по пътя на косвения съдебен контрол да прецени дали са били налице условията за възстановяване на собствеността с решение на поземлената комисия, както и че е налице разлика между основания та за връщане на собствеността по чл.10, ал.7 и чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, както и за представеното решение 15.01.08г. по гр.д. № 952/07г. на ОС-София, в което е прието, че по иск по чл.108 ЗС с предмет възстановен по реда на ЗСПЗЗ недвижим имот ищецът следва да проведе пълно доказване на осъществяването на юридически факт с правопораждащ собствеността ефект преди образуването на ТКЗС в лицето на субекта на реституцията или на неговия наследодател и на възстановяването на собствеността с действителен административен акт. Наличието на противоречиви решения при разглеждането на настоящото дело от предходните инстанции също не е основание за допускане на касационно обжалване, тъй като същите не са влезли в сила и не формират противоречива съдебна практика. Посочената разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК не предвижда като основание за допускане на касационно обжалване противоречие на въззивното решение с практиката на Конституционния съд на РБ или на международни нормативни актове, поради което позоваването на тях е също неоснователно.
Точното прилагане на закона и развитието на правото по чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В разглеждания случай не са посочени обуславящите изхода на спора правни въпроси, нито са изложени някакви доводи във връзка с посочените предпоставки, поради което следва да се приеме, че и последното релевирано основание за допускане на касационно обжалване не е налице.
С оглед изложеното подадените касационни жалби не следва да се допускат до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 21 от 06.03.2009г., постановено по в.гр.д. № 580/2008г. на Великотърновския апелативен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: