4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 389
София, 18.04.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на пети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1219 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. С. Х. чрез адв.М. С. срещу решение от 17.11.15г., постановено по в.гр.дело № 11 358/15г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение от 29.06.15г.по гр.дело № 12704/15г.на Софийски районен съд,ІІ г.о.77 състав.С него са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ,предявени от същата страна против Университет за национално и световно стопанство.
Жалбоподателката поддържа,че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните правни въпроси:1.в случай,че въззивният съд остави в сила първоинстанционното решение,следва ли в мотивите да обсъди всички основания и фактически твърдения за отмяна,посочени от жалбоподателя,както и да провери дали са налице и други законови основания за отмяна на същото уволнение; 2.какво е значението на започнала и неприключила процедура по обявяване на конкурс за заемане на академична длъжност „професор”,с потенциален кандидат хабилитирано лице,навършило възрастта по чл.328 т.10 КТ.
В писмен отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата моли да не се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № ЧР-344/3.02.15г.на ректора на У. за прекратяване на трудовия договор с М. С. Х.,заемала длъжността „доцент” в катедра”Математика”,факултет „Приложна информатика и статистика”,на основание чл.328 ал.1 т.10 КТ,е законосъобразна.Направен е извод,че е налице приложеното основание за уволнение – ищцата е заемала академична длъжност,както и на 12.01.15г.е навършила 65 години. Изложени са съображения,че висящата процедура по обявяване и провеждане на конкурс за длъжността „професор” в У. с потенциален кандидат М. Х.,не е пречка работодателят да упражни правото си по чл.328 ал.1 т.10 КТ да прекрати трудовия договор с нея.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.1 ГПК- разрешен правен въпрос от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС.
Поставеният от жалбоподателката процесуалноправен въпрос: в случай,че въззивният съд остави в сила първоинстанционното решение, следва ли в мотивите да обсъди всички основания и фактически твърдения за отмяна,посочени от жалбоподателя,както и да провери дали са налице и други законови основания за отмяна на същото уволнение,не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС.В решение № 643 от 12.10.10г.по гр.дело № 1246/09г.на ІV г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК,е прието,че при условията на ограничения въззив, съдът се произнася за правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, както и служебно по валидността на решението изцяло и по допустимостта му в обжалваната част, а също и за спазването на императивни разпоредби на материалния закон.Въззивният съд и при действието на ГПК от 2007 г. е съд по съществото на спора, което значи, че извършва самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция доказателствен материал и по вътрешно убеждение и според разпореденото в закона прави своите фактически и правни изводи, за да достигне до свое собствено решение, което намира отражение и в мотивите на съдебния му акт.Съгласно чл. 272 ГПК, когато има съвпадение с фактическите и правните констатации на първоинстанционното решение, а не само на крайния резултат от решаващата дейност на съдилищата, въззивната инстанция може да препрати към мотивите на първостепенния съд и по този начин да ги направи свои. В този случай втората инстанция не действа като контролно-отменителна /дали едно или друго разрешение на първата инстанция е правилно или не/, а се ползва от обосновката в първоинстанционното решение и така осъществява своята решаваща дейност.
В конкретния случай въззивният съд не се е отклонил от тази практика,като е обсъдил всички въведени във въззивната жалба доводи и възражения на жалбоподателката Х..
Не са налице и основанията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.Поставеният въпрос: какво е значението на започнала и неприключила процедура по обявяване на конкурс за заемане на академична длъжност „професор”,с потенциален кандидат хабилитирано лице,навършило възрастта по чл.328 т.10 КТ се свежда до възможността да бъде продължено трудовото правоотношение с хабилитирано лица,навършило възрастта по чл.328 ал.1 т.10 КТ.Тази възможност е регламентирана в §11 ПЗР на ЗВО,който позволява по предложение на катедрения съвет и съвета на основното звено или филиала,след решение на академичния съвет трудовите договори с хабилитираните лица,които заемат длъжността „доцент”,при навършване на възрастта по чл.328 ал.1 т.10 КТ да бъдат удължени за срок една година,но не повече от две години.По приложението на § 11 ПЗР на ЗВО има задължителна практика на ВКС,поради което няма непълнота или неяснота в закона, за да се нуждае от тълкуване.В решение № 665 от 1.11.10г.по гр.дело № 242 /09г.на ВКС,ІV г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК,е прието,че § 11 ПЗР ЗВО не ограничава по никакъв начин правото на работодателя да прецени дали да прекрати трудовото правоотношение с професор или доцент след навършването на определената в закона възраст, или да го продължи. Правото на преценка е на работодателя и тя не подлежи на съдебен контрол.
Обжалваното решение не се разминава по правните си изводи със задължителната практика.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не следва да допуска въззивното решение до касационен контрол.
С оглед изхода на производството жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата разноските за юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на 801.11 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение от 17.11.15г., постановено по в.гр.дело № 11358/15г.на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА М. С. Х.,ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] да заплати на Университет за национално и световно стопанство сумата 801.11 лв /осемстотин и един лв и единадесет ст/съдебни разноски пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.