О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 397
София 19.04 2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на първи февруари, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1210/2009 г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Х. И. и Б. И. Т., срещу въззивно решение от 29.07.2009г. по гр.дело № 468/2009г. на Варненския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Не е съобразено, че Б. Т. не притежава право на ползване върху определената и част. Съдът няма право да променя статуквото досежно правата на ползвателя и собственика, който е лишен от правото да ползва. Въпросът за разпределяне на ползването на общата вещ при наличие на ползувател със запазено право на ползване по смисъла на чл.56 ЗС заедно със съсобственик, лишен от това право, е от изключително значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Необходимостта от другарство по делото по иск по чл.32,ал.2 ЗС между съсобственици, част от които не притежават правото на ползване, поради запазването му от трети лица, влиза в противоречие с чл.215, ал.1, т.1 ГПК. Въззвният съд е приел, че решението по чл.32,ал.2 ЗС се ползва със СПН в противоречие със съдебната практика – решение по гр.д. №2617/2002г., ВКС.
Ответниците по касация И. Н. Н. и П. Н. Ц. не са изразили становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение на Варненския окръжен съд е оставено в сила решение № 118/13.12.2009г. по гр.д. № 2080/2008г. на Варненския районен съд.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищците И са собственици на ? ид.ч. от процесния апартамент. Ответницата Б. Т. е собственик на другата 1/2 ид.ч. чрез дарение от майка си ответницата К. П. си е запазила правото на ползване върху имота. Съдът е приел, че с оглед неразбирателството между страните следва по съдебен ред да се разпредели ползването като се отчетат правата на съсобствениците и най-целесъобразното разпределение на помещенията според функционалната им връзка и предназначение. Възприел е І вариант на техническата експертиза. Приел, че доколкото въпросът за съсобствеността е преюдициален за разпределението на ползването в процеса носителят на обременената с право на ползване част от съсобствения имот и ползувателят са необходими другари. Решението по чл.32,ал.2 ЗС ще обвърже съсобственика, независимо че притежаваната от него квота е обременена с право на ползване. То трябва да е еднакво за тях заедно с останалите участници в съсобствеността.
Даденото от въззивния съд разрешение на поставените от касатора въпроси не обуславя допускане на касационно обжалване в посочените хипотези на чл.280,ал.1 ГПК. По въпросите за участието на носителя на обременената с право на ползване част от съсобствения имот и ползувателят на същата в качеството им на необходими другари в производството по чл.32,ал.2 ЗС, както и за разпределяне на ползването на общата вещ при наличие на ползувател със запазено право на ползване по смисъла на чл.56 ЗС заедно със съсобственик, лишен от това право, касаторът не сочи противоречива съдебна практика. Въпросите не обуславят допускане на касационно обжалване и в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Касаторът не е развил доводи, а именно че разгледаният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, т.е. за еднообразното тълкуване на закона, което по начало е насочено към отстраняване на непоследователната и противоречива съдебна практика или към промяна на създадена вече практика, или към осъвременяване на тълкуването и с оглед изменения в законодателството и обществените условия. В случая разрешението съответства на решения по аналогични случаи в съдебната практика /Р№204 по гр.д. №1297/2008г., ВКС, ІІ г.о./ относно прилагане разпоредбата на чл.172,ал.2 ГПК /1952г., респ. чл.216,ал.2 ГПК /2007г./ вр. чл.56 ЗС и чл.32,ал.2 ЗС. Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението и по втората група въпроси. Въпросът за наличието или не на СПН на решението по иск с правно основание чл.32,ал.2 ЗС в разглеждания случай няма самостоятелно значение за изхода на делото и не е обусловил изводите в обжалваното решение. Възприетото от въззивния съд, че решението по чл.32,ал.2 ЗС ще обвърже съсобственика, независимо че притежаваната от него квота е обременена с право на ползване, не е в противоречие с приложеното от касатора решение на ВКС по гр.д. №2617/2002г. Последното решава въпроси относно предмета на този иск – съдебна администрация на гражданското правоотношение между съсобственици и последиците на решението по този спор, което е задължително за страните, но последните могат отново да проведат такъв иск при промяна на установеното по спора положение, респ. при наличие на нови факти.
Няма искане от ответниците по касация за присъждане на разноски за настоящото производство, поради което и такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 29.07.2009г. по гр.дело № 468/2009г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: