О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 397
София, 20.04.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети април, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 1* по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. Е. М. от с. П., Смолянска област, чрез пълномощника си адв. Л от АК-Смолян, против въззивно решение № 90 от 20.05.2009 г., постановено по в.гр.д. № 309/2008 г. на Смолянския окръжен съд, с което е отменено решение № 157 от 03.01.2008 г. на М. районен съд, постановено по гр.д. № 180/2006 г., с което са отхвърлени предявените от В. В. С. от гр. С., срещу А. Е. М. искове, с правно основание чл. 27 във връзка с чл. 30, ЗЗД, за признаване за установено по отношение на ответника, че сключения между Ф. В. С. от една страна и А. Е. М. от друга страна, договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нот. акт № 41, рег. № І, дело № 1020/13.04.2005 г. на нотариус С. Б. , рег. № 356 на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд Мадан, е унищожаем; с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ за отмяна на нотариалния акт; с правно основание чл. 108 ЗС за осъждане на ответника да предаде владението на имота, подробно описан в нотариалния акт. С обжалваното решение са уважени исковете, с правно основание чл. 27, във връзка с чл. 30 ЗЗД за прогласяване унищожаемостта на договора на продажба на процесния недвижим имот поради заплашване чрез възбуждане от страна на купувача на основателен страх в продавача В. С. ; с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК/отм./ за отмяна на н.а., с правно основание чл. 108 ЗС. Със същото решение са отхвърлени исковете с правно основание чл. 27, във връзка с чл. 28, ал. 1 ЗЗД, чл. 27, във връзка с чл. 29, ал. 1 ЗЗД и чл. 27, във връзка с чл. 33, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени предявените срещу него искове, съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не е конкретизиран обаче от жалбоподателя такъв правен въпрос, значим за изхода на спора, по който се е произнесъл въззивният съд и който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а общо е посочен предмета на предявените искове и свързаните с него допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон.
Ответникът по касационната жалба, В. В. С., чрез повереника си адв. Н. М. от АК-Смолян, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, оспорва жалбата и изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационниата жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяеми искове по чл. 27, във вр. с чл. 30 ЗЗД, чл. 431, ал. 2 ГПК/отм./ и чл. 108 ЗС, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че процесната сделка е унищожаема като сключена при заплашване като продавача е бил принуден да я сключи от купувача чрез възбуждане на основателен страх за живота си.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касаторът не е посочил главното основание за приложното поле на касационно обжалване – кой е правният въпрос от значение за изхода на спора/материалноправен или процесуалноправен/ – чл. 280, ал. 1 ГПК, който да е решен при наличието на три алтернативно дадени предпоставки – т. 1, т. 2 и т. 3. Следователно към главното задължително основание в ал. 1 следва да се прибави поне една от предпоставките в т. 1, т. 2 и т. 3. В конкретния случай в представеното от жалбоподателя изложение за допускане на касационно обжалване не се съдържа изведен такъв правен въпрос, обусловил изхода на делото, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с атакуваното въззивно решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с практиката на съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна. В конкретния случай релевираните в изложението твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, както и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Тези основания касаят правилността на обжалваното въззивно решение при разглеждане на касационната жалба по същество по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не са основания за допускане на касационно обжалване. В изложението към касационната жалба не е обосновано наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, изразяващо се в необходимостта от еднообразно тълкуване на закона по повод противоречива или непоследователна практика на Върховния касационен съд във връзка с приложението на чл. 27, вр. с чл. 30 ЗЗД, или от преодоляване на погрешна постоянна практика по приложението на посочения законов текст. Въззивното решение е постановено в съответствие с трайно установената и безпротиворечива съдебна практика по приложението на чл. 30 ЗЗД, поради което не е налице приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното му обжалване.
Липсата на изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол.
При този изход на производството по делото касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 400 лв. адв. хонорар.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 90 от 20.05.2009 г., постановено по в.гр.д. № 309/2008 г. на Смолянския окръжен съд, по касационната жалба с вх. № 2336/11.06.2009 г. на А. Е. М. от с. П., Смолянска област.
ОСЪЖДА А. Е. М. от с. П., Смолянска област да заплати на В. В. С. от гр. С. деловодните разноски в размер на 400/четиристотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: