Определение №397 от по гр. дело №2550/2550 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 397
 
гр. София, 07.10. 2008 г.
 
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осма година в състав:
 
                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                         ЧЛЕНОВЕ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
                                                                       ЗДРАВКА  ПЪРВАНОВА
                                                                                 
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 2550/2008г.  и за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 496 от 03.04.08г., постановено по гр.д. № 118/08г. на В. окръжен съд е отменено решение № 21 от 07.12.07г. по гр.д. № 16/07г. на Козлодуйския районен съд в частта, с която родителските права по отношение на малолетните деца Д. Н. Б. , р. на 25.08.2002г. и Е. Н. Б. , р.11.08.2000г. са предоставени на бащата Н. А. Б., в частта относно режима на личните отношения на родителите с децата и в частта относно издръжката и вместо него е предоставил упражняването на родителските права по отношение на двете деца на майката Ю. М. С.; определил е режим на лични отношения с бащата Н. Б. и го е осъдил да им заплаща по 40 лв. издръжка. Със същото решение е определен режим на лични отношения между детето С. Н. Б. , р. на 16.09.1994г. (родителските права по отношение на което с първоинстанционното решение са предоставени на бащата) и неговата майка Ю същата е осъдена да му заплаща месечна издръжка в размер на 50 лв. Прието е, че двамата родители притежават необходимите родителски качества, като майката е по пригодна да за отглеждането и възпитанието на двете по-малки деца (едното от женски пол), каквото е било и тяхното желание, както и че родителските права по отношение на най – голямото дете следва да бъдат предоставени на бащата, доколкото същото се чувства пренебрегнато от майка си и предпочита да живее при него, а освен това страда от наследствено заболяване и има нужда от специфични грижи и спокойствие.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Н. А. Б. с оплаквания за неправилност на същото поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че по съществен материалноправен въпрос – за отглеждането и бъдещото развитие на трите деца съдебният акт е постановен в противоречие с практиката на ВКС, изразена в ППВС № 1/1974г. Наред с това се поддържа, че постановяването на решение по това дело ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. На първо място следва да се отбележи, че въпросът за отглеждането и бъдещото развитие на трите деца не е правен, а фактически. Що се отнася до даденото в обжалвания съдебен акт разрешение на въпроса за точното приложение на чл.106, ал.2 СК, който е съществен и може да бъде извлечен от съдържанието на касационната жалба, същото не е в противоречие с постоянната практика на ВКС, респ. с ППВС № 1/74г., на което се позовава касатора, доколкото със същото се допуска при развод съдът да постанови разделно живеене на родените от брака деца при определени предпоставки, които са изброени примерно и наличието им се преценява с оглед конкретните факти по делото, която преценка е предоставена единствено на решаващия съд, а не и на ВКС с оглед характеристиката на касационната инстанция на съд по правото, а не по фактите. Казаното се отнася и за преценката на кой от двамата родители да се предоставят родителските права, при която съдът се е съобразил с посочените в цитираното постановление критерии. По поставения съществен материалноправен въпрос има богата практика на ВКС, както и задължителен тълкувателен акт, поради което разглеждането на конкретния казус няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
С оглед изложеното подадената от Н. А. Б. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице сочените в нея основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
 
Н е д о п у с к а касационно обжалване на решение № 496 от 03.04.08г., постановено по гр.д. № 118/08г. на В. окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 

Оценете статията

Вашият коментар