О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 527
гр. София, 21.05..2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 88/10г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “О”О. , гр. С. срещу въззивно решение от 29.09.09г., постановено по гр.д. № 1966/07г. на Софийския градски съд, ІІд въззивен състав с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение от 31.07.06г., постановено по гр.д. № 3701/97г. на Софийския районен съд, 35 с-в, с което “О”О. , гр. С. е осъдено на основание чл.108 ЗС да предаде на Н. С. Д., К. С. В. , Р. В. В. и С. В. В. владението върху дворно място с площ от 1 517 кв.м., представляващо имот пл./ 706 по кад. план на с. Д. от 1994г., ведно с построената в мястото масивна сграда на два етажа, всеки с площ от 150, 43 кв.м.
Въззивният съд е приел, че от с договор за покупко-продажба, сключен с нот.акт № 249/1946г., наследодателят на ищците в първоинстанционното производство е закупил от Д. Б. селска община о. празно място с площ от 5 000 кв.м., находящо се в индустриалния квартал на с. Д., парцел **** по стария проектоплан, като е поел задължение в две годишен срок да започне строеж на индустриално предприятие. Закупеният имот се е намирал в съседство с други индустриални предприятия и не е имал земеделски характер, а процесният имот е част от него. Същият не е бил отчуждаван за мероприятия по ЗПИНМ или ЗТСУ, нито е би отчуждаван като индустриален съгласно чл.1 ЗНЧИМП/отм./ с оглед изградената тогава в него работилница за смазочни материали. С договор за покупко-продажба, сключен с нот.акт № 169/93г., Ликвидационният съвет на ТКЗС “Ш”- кв. Челопечене е продал дворното място и построената в него полумасивна сграда, застроена на 150, 43 кв.м на лицето И. К. В. въз основа на проведен търг, а с нот.акт № 101/95г. същият и съпругата му са продали имота на ответника. За да уважи ревандикационния иск, градският съд е приел, че процесният имот не е излизал от патримониума на наследодателя на ищците до неговата смърт през 1996г., поради което и извършените през 1993г. и 1995г. сделки нямат вещнопрехвърлително действие. Прието е също, че ищците са придобили мястото и първия етаж от сградата по наследяване, а втория етаж – по приращение.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, тъй като въззивнното решение е постановено в противоречие със съдебната практика – Р № 654/94г. на ВКС, Р № 348 по гр.д. № 628/08г. на Софийския окръжен съд и Р № 713 по гр.д. № 988/07г. на РС- С.
Ответниците по жалбата вземат становище, че същата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Тъй като в случая касаторът се позовава на противоречие с незадължителна съдебна практика (посоченото решение на ВКС е постановено по реда на отменения ГПК и е извън приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК) следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Това основание за допускане на касационно обжалване би било налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение правен въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение, постановено по граждански спор.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В разглеждания случай касаторът не е посочил конкретните правни въпроси от значение за изхода на делото, които в представените от него решения са решени по друг начин, което съгласно дадените в ТР № 1/09г. на ОСГТК, т.1 задължителни разяснения е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Независимо от това не е налице и противоречие между обжалваното и представеното от касатора Р № 654/94г. на ВКС, с което е прието, че правото на собственост върху постройките в поземления фонд на ТКЗС, образуван от внесени от член-кооператорите или отстъпени от държавата земи, се извършва с всички доказателствени средства, тъй като въззивният съд не е взел друго становище по този въпрос. Същото се отнася и за другите две решения, с които са разгледани различни от настоящата хипотези.
С оглед изложеното подадената от “О”О. , гр. С. касационна жалба от не следва да се допуска до разглеждане.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата Н. С. Д. направените от нея разноски в настоящото производство в размер на 500 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение от 29.09.09г., постановено по гр.д. № 1966/07г. на Софийския градски съд, ІІд въззивен състав.
О с ъ ж д а “О”О. , гр. С. да заплати на Н. С. Д. от гр. С. сумата 500 лв./петстотин лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: