О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 521
София, 25.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 17.10.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №725/2012 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№3953/26.07.2012г.,подадена от [фирма] Д. против решение №111/ от 01.06.2012г. на Варненски апелативен съд,постановено по гр.д.№195/2012г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №46/09.01.2012г. по гр.д.№607/2009г. по описа на Варненски окръжен съд,VІ гр.състав.
В изложението си,инкорпорирано в първата част на подадената касационна жалба,касаторът твърди,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,предвидени в разпоредбата на член 280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място],в писмения си отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и моли същото да не се допуска.
В писменото становище,депозирано от третото лице-помагач- Държавата,чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството,се излагат доводи,че са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
В точка първа от изложението на касатора се заявява,че въззивният съд се е произнесъл по процесуални въпроси,както следва/цитирам/:
„1.1.Първият процесуален въпрос е относно допустимостта на решението,във връзка с допуснатото изменение на първоначално предявения отрицателен установителен иск в ревандикационен иск-член 280,ал.1,т.1 и т. 3 ГПК.”,като се излагат доводи,че така допуснатото от първоинстанционния съд изменение на иска е недопустимо и в резултат на това последният е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила,постановявайки решение по недопустим иск,въведен като предмет на делото при наличие на процесуална забрана,като е цитирана и приложена задължителна съдебна практика на ВКС отнасяща се до недопустимост на едновременно изменение на основанието и петитума на иска.
Във връзка с така поставения въпрос,видно от молба подадена от ищцовото дружество,настоящ касатор, пред първоинстанционния съд/лист 212 от делото/ на основание член 214,ал.1 ГПК,изр.последно,е заявено искане за изменение на иска чрез преминаване от установителен към осъдителен такъв,с аргументи свързани с настъпването на факти след предявяване на иска относно упражняването на фактическата власт върху процесния имот,по която молба първоинстанционният съд се е произнесъл с определение в съдебно заседание проведено на 30.10.2009г. по гр.д.№607/2009г. по описа на Варненски окръжен съд,с което допуска изменение на иска,като същия следва да се счита предявен на основание член 108 от ЗС.
Тези доводи на касатора за недопустимост на така допуснатото изменение на иска са неоснователни,а цитираната практика е неотносима към настоящия случай.Това е така,защото изменението на иска е предприетата от ищеца промяна на предмета или на страните по висящия процес,при която процесуалните действия,извършени по първоначално предявения иск ,запазват силата си и спрямо новия предмет на делото или новата страна.Във всеки такъв случай изменението на иска е средство,което законът предоставя на ищеца,за да постави търсената от него защита в съответствие с действителното правно положение,както и да се постигне икономия и бързина в защита на гражданските права.Изменението на иска винаги е действие на ищеца,какъвто е настоящия касатор в първоинстанционното производство,отправено до съда и чрез така заявеното от него изменение на иска,съгласно горепосоченото, се променя петитумът на заявения иск,като ищецът преминава от установителен иск към осъдителен иск.,т.е.налице е промяна само на вида на търсената защита.
Ето защо,не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,във връзка произнасянето на съда по посочения от касатора като първи процесуалноправен въпрос.
В точка 1.2 от изложението си касаторът твърди,че/цитирам/
„Вторият процесуалноправен въпрос,който съдът е разрешил в нарушение на закона и задължителната практика на ВКС и който има значение за изхода на спора е относно последиците от липсата на точен доклад по член 146 ГПК.
Въпросът е:следва ли съдът да направи нов доклад,след като е допуснато изменение на иска,според което се променя тежестта на доказване и какво трябва да съдържа този доклад-чл.280,т.3 ГПК.”,като наред с това се сочи задължителна практика на ВКС,която обаче е неотносима към така формулирания от касатора въпрос,защото се отнася до направен неточен доклад от първоинстанционния съд и задължението в тази връзка на въззивния съд,различна хипотеза от настоящата.
Касационният съд намира,че във връзка с така поставения горепосочен процесуалноправен въпрос,не са налице твърдяните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По третия процесуалноправен въпрос,формулиран от касатора, отнасящ според него до: съдържанието на мотивите на съдебния акт,когато въззивният съд потвърждава решението на първоинстанционния съд и във връзка с това задължението му да обсъди всички доказателства по делото,искания и възражения на страните,съгласно изискванията на член 236,ал.2 ГПК,когато не препраща към мотивите на първоинстанционния съд/възможност предвидена на член 272 ГПК/,по който въпрос липсвала практика на ВКС и следва да се допусне касационно обжалване съгласно член 280 ал.1,т.3 ГПК.
Съгласно възприетото в т.4 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени,като аргументи в тази посока в изложението на касатора по така поставения въпрос липсват,а изложените такива се отнасят по своята същност към касационните оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК.
Посоченият като четвърти процесуалноправен въпрос,който според касатора е свързан с нарушението на член 272 ГПК,свързан с твърдението на последния,че въззивният съд в решението си не е разгледал всички направени от него оплаквания изложени във въззивната му жалба,че съдът не е направил цялостен анализ на доказателствата по делото,отново обосновава касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които са различни от основанието за допускане на касационно обжалване,посочено от касатора по този въпрос,предвидено в член 280 ал.1 т.1 ГПК.Посоченото в тази връзка решение по т.д.№660/2011г. по описа на ВКС,Іто,постановено в производството по член 47,ал.1,т.3 ЗМТА,е извън кръга на задължителната практика на ВКС/виж т.2 на ТР №1/19.02.2010г./.
В точка втора от изложението на касатора се посочват матералноправни въпрос,решени в противоречие с практиката на ВКС-член 280,ал.1т.1 ГПК,както следва/цитирам/:
„2.1.При липса на изричен акт за предоставяне за стопанисване и управление,при липсата на съставени актове за държавна собственост/АДС/,може ли обстоятелството”…предоставяне за стопанисване и управление” по смисъла на член 17 а ЗППДОП/отм/ да се установи по косвен начин,чрез други доказателства?”,
„22.При спор за собственост върху недвижим имоти между търговски дружества,кой е меродавният момент за определяне обема от имуществени права на държавата,преодставени за стопанисване или управление и дали с акта за преобразуване собствеността се е прехвърлила върху тях?”,както и
„2.3.Счетоводното записване по баланса има ли отношение към вещноправното действие на преминаване/възникване/ на собствеността на търговското дружество,създадено с капитал държавна собственост и липсата на такова записване води до отпадане на основанието за възникване на вещно право на собственост ex lege на предаденото в оперативно упарвление имущество на дружеството съгласно член 17а ЗППДОП/отм/?”,
„2.4.При положение,че спорните терени не са предоставени по надлежния ред за стопанисване и управление на праводателите на ответника по касация,последвалото осчетоводяване на същите и включването им било то в сметка 207 или 201 на ответното дружество през 1997г. представлява ли правен способ за придобиване на право на собственост по член 17а ЗППДОП/отм/?”
„2.5 Наред с горното,въззивното решение е в противоречие с практиката на други съдилища-така на пример с решение от 30.07.2010г. по гр.д.№2762/2008г. по описа на Варненски окръжен съд”-касационно основание по член 280,ал.2,т.2 ГПК.”
С оглед приетото в точка първа на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело,като касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос и ВКС не е задължен да го извежда от изложението към касационната жалба по член 284,ал.3 ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.Видно от цитираните по-горе поставени от касатора като материалноправни въпроси,същите са по същество на спора,които се разрешават от съда при преценка на събраните по делото доказателства и не са свързани с решаващите мотиви на съда.С последните е прието,че предявеният ревандикационен иск,по който ишщцовото дружество,настоящ касатор носи доказателствената тежест,при условията на пълно доказване да установи правото си на собственост върху процесния имот,същото е останало недоказано,поради което и така поставените въпроси са извън кръга на правните въпроси,разрешени от съда, които са от значение за изхода на спора и са обусловили правните изводи на съда.С оглед изложеното не са налице основанията,изложени по-горе от касатора,за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №111/01.06.2012г. на Варненски апелативен съд,постановено по гр.д.№195/2012г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: