1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 694
гр. София, 29.12.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2236 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 275, ал. 2 и чл. 262, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. В. В. срещу определение № 2842 от 10.08.2016г. по ч. гр. дело № 3052/2016г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 10 състав, с което са оставени без разглеждане частна жалба с вх. № 2359/12.05.2016г. /грешно посочен вх. № 2453/16.05.2016г./ и частна жалба с вх. № 2453/16.05.2016г., подадени от [фирма], срещу определение от 11.04.2016г. по т. дело № 34/2016г. на Окръжен съд Монтана в частта, с която е наложен запор върху всички банкови сметки на дружеството.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението на въззивния съд поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Релевира доводи, че въззивният съд не е предоставил възможност на частния жалбоподател да представи доказателства, че частната жалба е подадена в срок, и не е съобразил, че с частна жалба вх. № 2359/12.05.2016г. е обжалвано определението на Окръжен съд Монтана само в частта, с която на основание чл. 389 ГПК е наложен запор върху банковите сметки на [фирма], но не и в останалата част, с която е наложена възбрана върху недвижими имоти – собственост на дружеството. Поддържа становище, че срокът за обжалване на определението, с което е наложен запор на банкови сметки, започва да тече от датата на връчване на запорното съобщение от съдебния изпълнител за наложения запор. Частният жалбоподател твърди, че е уведомен за запора върху банковите сметки от ЧСИ М. И. с район на действие ОС М. на 11.05.2016г., поради което срокът за обжалване изтича на 18.05.2016г., а частната жалба е подадена на 12.05.2016г. Моли обжалваното определение да бъде отменено, да бъде отменено определението по т. д. № 34/2016г. на Окръжен съд Монтана и да бъде постановено вдигане на обезпечителните мерки.
Ответниците М. Ленхард и М. Аих, двамата граждани на Федерална Република Германия, оспорват частната жалба и поддържат становище за правилност на обжалваното определение. Релевират доводи, че срокът за обжалване на определението, с което съдът е допуснал обезпечение на предявените искове, започва да тече от момента, в който ответникът за първи път е научил за постановения съдебен акт – в случая с получаване на съобщението на Агенция по вписванията на 03.05.2016г., като връчването на запорно съобщение на 11.05.2016г. е без значение. Ответниците молят определението на Софийски апелативен съд да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Частна жалба с вх. № 2359/12.05.2016г. е подадена от [фирма] срещу определение от 11.04.2016г. по т. д. № 34/2016г. на Окръжен съд Монтана в частта, с която е допуснато обезпечение на предявения по делото иск с правно основание чл. 74 ТЗ от М. Ленхард и М. Аих срещу дружеството чрез налагане на запор на банкови сметки на дружеството, а частна жалба с вх. № 2453/16.05.2016г. е подадена от дружеството срещу цялото определение от 11.04.2016г. по т. д. № 34/2016г. на Окръжен съд Монтана. За да остави без разглеждане частните жалби на ответника по иска, въззивният съд е приел, че същите са недопустими като просрочени. Изложил е съображения, че съобщение за наложената възбрана е връчено на дружеството – жалбоподател на 03.05.2016г., видно от изисканото от Агенцията по вписванията писмо изх. № 758/22.06.2016г., поради което е направил извод, че срокът е изтекъл на 11.05.2016., а частните жалби са подадени след това – на 12.05.2016г. и 16.05.2016г.
Съгласно разпоредбата на чл. 396, ал. 1 ГПК едноседмичният срок за обжалване определението на съда по обезпечение на иска за ответника тече от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител, от службата по вписванията или от съда в случаите по чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК. В случая е установено с представеното по делото писмо изх. № 758/22.06.2016г., издадено от Агенцията по вписванията, че Служба по вписвания [населено място] е изпратила съобщение до [фирма] за наложената възбрана, което е връчено и получено на 03.05.2016г. чрез куриерски услуги на Агенция по вписванията. В писмото не са налице данни за връчване на съобщение за наложен запор върху банкови сметки. Видно от изпратеното от Частен съдебен изпълнител М. И., рег. № 748 с район на действие Окръжен съд Монтана по изп. дело № 20167480400447 съобщение до [фирма], дружеството е уведомено, че на основание чл. 400, ал. 1 ГПК и въз основа на обезпечителна заповед, издадена от Окръжен съд Монтана на 11.04.2016г. по т. д. № 34/2016г. е наложен запор върху посочени банкови сметки. Съобщението е връчено на дружеството на 11.05.2016г.
Въз основа на изложената фактическа обстановка настоящият съдебен състав счита, че въззивната инстанция неправилно е приела, че срокът за обжалване на цялото определението е започнал да тече от 03.05.2016г. и е изтекъл на 11.05.2016г. Изводът за начало на срока за обжалване на определението от 03.05.2016г. е правилен само по отношение на наложената възбрана върху недвижими имоти. От значение за началото на срока за обжалване на определението по чл. 396, ал. 1 ГПК е узнаване на определението чрез връчване на съобщението за наложената обезпечителна мярка, което в зависимост от вида на обезпечителната мярка се извършва от различни оправомощени органи. От посоченото писмо се установява, че дружеството е уведомено само за наложената възбрана, като не са налице данни за уведомяването му за запора на банкови сметки на 03.05.2016г., нито за връчване на определението за допускане на обезпечение. Предвид обстоятелството, че съобщението за наложената обезпечителна мярка запор на банкови сметки е връчено от ЧСИ М. И. на [фирма] на 11.05.2016г., следва да се приеме, че срокът за обжалване на определението за допускане на обезпечение чрез налагане на посочената обезпечителна мярка „запор на посочените банкови сметки” е започнал да тече на 11.05.2016г. и подадената на 12.05.2016г. частна жалба с вх. № 2359 не е просрочена. Въззивният съд не е съобразил и обстоятелството, че с частна жалба вх. № 2359/12.05.2016г. е обжалвано определението само в частта относно допуснатото обезпечение чрез налагане на запор върху банкови сметки. В останалата част определението не е обжалвано.
По отношение на последващата частна жалба с вх. № 2453/16.05.2016г. следва да се отбележи, че в същата е посочено, че определението се обжалва изцяло. Поради това, че с настоящата частна жалба частният жалбоподател обжалва определението за оставяне без разглеждане на частните жалби само по отношение на допуснатото обезпечение чрез налагане на една от посочените обезпечителни мерки – „запор на посочени банкови сметки на дружеството”, настоящият съдебен състав приема, че определението следва да бъде отменено като неправилно в посочената му част, а делото върнато на Софийски апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 2842 от 10.08.2016г. по ч. гр. дело № 3052/2016г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 10 състав, с което са оставени без разглеждане частна жалба с вх. № 2359/12.05.2016г. /грешно посочен вх. № 2453/16.05.2016г./ и частна жалба с вх. № 2453/16.05.2016г., подадени от [фирма], срещу определение от 11.04.2016г. по т. дело № 34/2016г. на Окръжен съд Монтана в частта, с която е допуснато обезпечение на иска по чл. 74 ТЗ чрез налагане на запор върху посочените банкови сметки на дружеството.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.