О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№4
гр. София.04.01.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдията Николова гр. д. № 835/2009 год. по описа на Върховния касационен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С определението от 13.07.2009 год. по ч. гр. д. № 117/2009 год. състав на ІV г. о. на ВКС е отменил определението от 30.12.2008 год. по гр. д. № 5231/2008 год., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на М. М. С. от гр. Т. срещу въззивното решение от 23.04.2008 год. по гр. д. № 284/2007 год. на Л. окръжен съд и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Прието е, че обжалваемият интерес по делото, по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, е над 1000 лв.
С оглед на това, настоящият състав следва да се произнесе по въпроса за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. С него е оставено в сила първоинстанционното решение от от 4.07.2007 год. по гр. д. № 311/2007 год. на Т. районен съд, с което е отхвърлен иска на М. С. против О. гр. Т. за заплащане на стойността на вещите, извън тези, за които производството е прекратено, в поредността по изброените в решението точки.
За да отхвърли иска, въззивният съд приел, че общината, като влогоприемател на оставените за съхранение вещи на ищеца, го е поканила неколкократно да си ги вземе, което задължение последният не изпълнил. Поради това и общината не следва да носи отговорност, съгласно чл. 255, ал. 2 ЗЗД с оглед липсата на доказателства за умисъл или груба небрежност за липсата им. Съдът приел, че предвидената в закона възможност влагоприемателят да поиска от районния съд разрешение да продаде вложената вещ на публична продан не представлява задължително условие за освобождаване от отговорността. Освен това е приел за основателно и възражението на общината за погасителна давност на вземането с изтичането на тригодишен срок от поканата.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 3 ГПК, като счита, че процесуалноправният въпрос относно правното основание на предявения иск е решен в противоречие на практиката на ВКС, изразяваща се в представените решения № 75 по гр. д. № 26/88 год. ОСГК и № 27 от 6.02.2007 год. ВКС, ТК и ППВС № 2/77 год., т. 13, а материалноправният въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд касае приложението на разпоредбите на договора за влог – чл. 250 и сл. ЗЗД.
Поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на решението не са налице, поради което и то не следва да се допуска. Съображенията за този извод са следните:
Определянето на правната квалификация на иска е дейност на съда, основаваща се на изложените от ищеца фактически твърдения, като произнасянето на въззивния съд по този въпрос не е в противоречие на представените решения от съдебната практика. По всяко конкретно дело съдът изхожда от изложените фактически основания, като и в настоящия казус както първоинстанционния съд, така и въззивният са процедирали по този начин, а оплакванията на касатора против възприетата правна квалификация биха могли да бъдат обсъждани само при наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване. Именно с оглед фактическите обстоятелства, конкретизирани в производствата пред районния и окръжния съд, последният в първото въззивно производство по гр. д. № 132/2006 год. е определил правната квалификация на исковете по чл. 250 и сл. ЗЗД с оглед твърденията за предаване от ищеца под опис движими вещи на съхранение в склад на общината, от който липсват. Неоснователен е доводът на касатора, че тази правна квалификация е обусловена от събраните доказателства, тъй като се установява обратното и по този въпрос не е налице твърдяното противоречие с представените решения.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въпросът за приложението на разпоредбите на договора за влог – чл. 250 и сл. ЗЗД не могат да обосноват извод за предвиденото значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Това основание предполага излагане на съответни съображения относно необходимостта от тълкуване на разпоредби на закона, които са неясни или непълни, липса на съдебна практика по даден правен въпрос или необходимост от изоставяне на дадено тълкуване с оглед възприемане на друго. Такива съображения не са изложени от касатора, а доводите представляват оплаквания по същество, по които съдът не може да се произнася в настоящето производство.
В заключение следва извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 74 от 23.04.2008 год. по гр. д. № 284/2007 год. на Л. окръжен съд по подадената от М. М. С., чрез адв. Д. Б. , касационна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: