Определение №543 от по гр. дело №593/593 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 543
 
 
гр. София, 07.07..2009 г.
 
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и девета година в състав:
 
                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                        ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                                                                    СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
                                                                   
                                                                                
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 593/09г.  и за да се произнесе, взе предвид следното:
           
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 16 от 12.02.09г., постановено по гр.д. № 233/08г., Смолянският окръжен съд е оставил в сила решение № 256 от 18.01.08г., постановено по гр.д. № 42/06г. на Ч. районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от К. М. К., В. И. Т., П. И. Б. и А. И. Б. против “Т”А. , гр. С. за признаване за установено, че ищците са собственици на поземлен имот № 1* по плана на гр. Ч. от 2001г. с площ от 870 кв.м., попадащ в УПИ *Топливо в кв.3 по плана на същия град с. кв.м. и 10 кв.м. в улична регулация и за осъждане на ответника да им предаде владението на имота на основание чл.108 ЗС. Прието е, че с нот.акт № 156/04г., издаден въз основа на решение на поземлената комисия, и тайно саморъчно завещание на Т. М. Д. от 24.12.1957г., ищците В. И. Т., П. И. Б. и А. И. Б., както и праводателят на ищцата К, са признати за собственици на процесния имот, който е бил предоставен от държавата в оперативно управление на държавно предприятие и след преобразуване и приватизация през 1994г. е преминал в собственост на ответното дружество съгласно чл.17а ЗППДОбП/отм./. За да отхвърли исковата претенция въззивният съд е приел, че процесният имот не е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ, тъй като от 1922г. до 1962г. е бил в регулация и по време на образуването на ТКЗС през 1958г. не е имал земеделски характер, както и поради обстоятелството, че към момента на постановяване на решението на поземлената комисия имотът е бил включен в активите на ответното дружество.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси – по приложението на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ и чл.108 ЗС, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Релевирано основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК би било налице, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение по граждански спор, в което същият правен въпрос е разрешен по различен начин. В случая на първо място следва да се отбележи, че решаващите съображения на съда за отхвърлянето на предявения иск не са свързани с наличието на визираните в чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ предпоставки – съществуване на законно построени от трети лица сгради или отстъпено право на строеж, респ. започнало строителство към 01.03.1991г. върху земеделски земи, който впоследствие са били включени в урбанизираните територии, поради което и поставеният от касаторите въпрос не е правно релевантен. Наред с това обжалваното решение с нищо не противоречи на представените от тях влезли в сила решения от 05.03.04г. по гр.д. № 470/03г. и от 21.05.04г. по гр.д. № 545/03г. на Смолянския окръжен съд, с които са разгледани други хипотези – с първото решение е отхвърлен ревандикационен иск за имоти, които са били отчуждени по реда на чл.26 ЗДИ /отм./ и впоследствие реституирани по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. закони като е прието, че към момента на реституцията имотите след преобразуване и приватизация са били собственост на търговско дружество, а не на държавата, както и че искането за отмяна на отчуждаването е направено след изтичането на преклузивния срок по § 2,, ал.1 ПЗР на ЗОСОИ, а с второто решение е отхвърлен такъв иск по отношение на реституиран по реда на ЗСПЗЗ бивш земеделски имот, тъй като върху него е била изградена ски-писта и същият е загубил качеството си на земеделска земя по смисъла на чл.2, ал.2 ЗСПЗЗ.
Другото релевирано основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предполага произнасянето на съда по даден въпрос е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти на правни норми, когато съдът се произнася за първи път по даден въпрос или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. В случая никакви доводи в тези насоки не са изложени, а само е цитиран законът и са направени общи оплаквания за неправилност на решението, по който ВКС не дължи произнасяне в настоящото производство по чл.288 ГПК. Ето защо следва да се приеме, че и това основание за допускане на касационно обжалване не е налице.
С оглед изложеното подадената касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
 
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 16 от 12.02.09г., постановено по гр.д. № 233/08г. на Смолянския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 

Оценете статията

Вашият коментар