О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 402
гр. София, 17.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 829 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по касационни жалби вх. №№ 8230/22.10.2018 г., 8722/6.11.2018 г., 9265/23.11.2018 г., подадени от Й. Д. И., Д. Г. И. и В. Г. И.-К. срещу решение № 260 от 22.08.2018 г. по гр. дело № 246/2018 г. на Окръжен съд – Враца, с което е отменено решение № 772 от 1.12.2017 г. по гр. дело № 4794/2016 г. на Районен съд – Враца и вместо него съдът е признал за установено по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК в отношенията между М. Г. Г., от една страна, и от друга Й. Д. И., В. О. Я., Е. Б. О., В. Г. И.-К., Д. Г. И., Н. Х. И., Ц. К. А., Г. К. И., И. В. И., Р. К. К., И. К. К., И. К. К., Т. К. К., Р. Д. Д., Н. Д. Г., И. П. К., Б. И. П., М. И. П.-Д., Р. Г. В., И. П. И., Ц. Г. Н., О. Г. С., Р. Н. И., Г. И. Г. и В. И. Г., че М. Г. Г. е собственик на недвижим имот – нива с площ от 82.978 дка, представляваща имот № **** по плана за земеразделяне в землището на [населено място], обл. В., с ЕКАТТЕ № **** на [община], втора категория, находяща се в местността „Л. (С. д.)“, при граници (съседи): път № **** – път IV кл. на [община], № **** – нива на Държавен поземлен фонд, землищна граница, № **** – полски път на [община], № **** – нива на И. Н. М., № **** – нива на „Ромфарм компани“ ООД, № **** – полски път на [община] и № **** – нива на „Агроенерджи инвест“ АДСИЦ; отхвърлил е като неоснователен и недоказан предявения от В. Г. И. К., Д. Г. И., Й. Д. И. и В. О. Я. срещу С. Г. И. инцидентен установителен иск, за установяване, че първите са съсобственици по силата на наследствено правоприемство по отношение на припадащите им се части от наследството на нива с площ от 82.978 дка, представляваща имот № **** по плана за земеразделяне в землището на [населено място], с ЕКАТТЕ № **** на [община], втора категория, находяща се в местността „Л. (С.Д.)“, при граници (съседи): път № **** – път IV кл. на [община], №**** – нива на Държавен поземлен фонд, землищна граница, № 001125 – полски път на [община], № **** – нива на И. Н. М., № **** – нива на „Ромфарм компани“ ООД, № – полски път на [община] и № – нива на „Агроенерджи инвест“ АДСИЦ. Решението е постановено при участието на С. Г. И. – трето лице помагач на М. Г. Г..
Жалбоподателите считат обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, като оспорват изводите на въззивния съд, че всички сънаследници се били дезинтересирали от процесния имот в продължение на повече от 20 години, както и че Г. И. се е превърнал от държател във владелец в имота, манифестирайки анимуса си за собственост. Д. И. е навел и доводи, че при разглеждане на спора на втора съдебна инстанция пълномощникът им адвокат П. П. вече е бил покойник, което им попречило да защитят правата си в пълен обем.
В изложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателите твърдят, че спорът е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и неговите тълкувателни решения, като правилното решаване на спора може да е от значение за точното прилагане на закона, а може би и за развитието на правото във връзка с института на придобивната давност. Считат въззивното решение за очевидно неправилно.
Постъпили са отговори на касационните жалби от М. Г. Г., С. Г. И. и Г. Г. И., които считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване; намират жалбите за неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени в срок, от надлежни страни, срещу въззивно решение по искове, за които касационното обжалване не е ограничено от цената на иска.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на М. Г. Г., с която същата е предявила срещу В. О. Я., Е. Б. О., Й. Д. И., В. Г. И.-К., Д. Г. И., Н. Х. И., Ц. К. А., Г. К. И., И. В. И., Р. К. К., И. К. К., И. К. К., Т. К. К., Г. И. К., Р. Д. Д., Н. Д. Г., И. П. К., Б. И. П., М. И. П.-Д., Р. Г. В., Г. Г. И., Р. П. И., И. П. И., К. П. И., Ц. Г. Н., О. Г. С., С. Г. И., Р. Н. И., Г. И. Г., В. И. Г. и И. Г. И. искове по чл. 124, ал. 1 ГПК – за признаване за установено, че ищцата е собственик на нива с площ от 82.978 дка, представляваща имот № **** по плана за земеразделяне в землището на [населено място], обл. В., с ЕКАТТЕ № **** на [община], втора категория, находяща се в местността „Л. (С. д.)“, при граници (съседи): път № ****- път IV кл. на [община], № **** – нива на Държавен поземлен фонд, землищна граница, № **** – полски път на [община], № **** – нива на И. Н. М., № **** – нива на „Ромфарм компани“ ООД, № **** – полски път на [община] и № **** – нива на „Агроенерджи инвест“ АДСИЦ. Ищцата твърди, че е закупила имота от родителите си Г. Г. И. и С. Г. И. с нотариален акт № 157, том І, рег. № 4543, дело № 323/2014 г. на нотариус И. Л., като праводателите й били придобили същия по силата на давностно владение и на това основание Г. И. се снабдил с констативен нотариален акт за собственост № 153, том ІІ, рег. № 4444, дело № 320/2014 г. на нотариус И. Л.. Ищцата излага, че през 2015 г. узнала с изненада, че ответниците са страни по дело за съдебна делба на същия имот.
Първоинстанционният съд е приел за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск по чл. 124 ГПК, предявен от Й. Д. И., В. О. Я., В. Г. И.-К. и Д. Г. И. срещу С. Г. И., за признаване за установено, че ищците по този иск са съсобственици на процесния имот в качеството им на наследници на И. И. П., починал на 1.12.1985 г.
Районен съд – Враца е приел за основателен иска по чл. 124 ГПК, предявен от М. Г. Г. срещу К. П. И., Р. П. И., Г. Г. И., И. Г. И., С. Г. И. и Г. И. К.; отхвърлил е същия иск срещу останалите ответници; уважил е инцидентния установителен иск.
След подадени жалби от М. Г. Г. и С. Г. И. срещу първоинстанционното решение в частта, в която главният иск е отхвърлен, а инцидентният установителен иск – уважен, въззивният съд е заключил, че предявеният от М. Г. иск е изцяло основателен. В тази връзка е изложил мотиви, съгласно които праводателят на ищцата Г. Г. И. е владял имота като свой явно, непрекъснато и необезпокоявано повече от 20 години – от 1994 г. до 2014 г. Съобразил е постановките на ТР № 1/6.08.2012 г. по тълк. дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, предвид обстоятелството, че имотът е наследствен, като е посочил, че сънаследникът Г. И., за да се превърне във владелец на целия имот, е следвало да манифестира пред другите сънаследници намерението си да свои целия имот. Като е обсъдил събраните доказателства и становищата на страните, Окръжен съд – Враца е заключил, че праводателят на М. Г. е изменил основанието на своето владение по отношение частите на останалите наследници, като от държане го е превърнал във владение и е демонстрирал собственическите си намерения по отношение на целия имот спрямо всички, като с поведението и действията си е отричал владението на останалите съсобственици. Същевременно е посочил, че останалите съсобственици изцяло са се били дезинтересирали от имота и по никакъв начин не са се противопоставили на владението на Г. И.. Ето защо съдът е приел, че към момента на покупко-продажбата, обективирана в нотариален акт № 157, том І, рег. № 4543, дело № 323/2014 г., праводателите на М. Г. са били собственици на имота и валидно са прехвърлили собствеността му на последната. Предвид основателността на главния иск, съдът е счел инцидентния установителен иск за неоснователен.
Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните:
В изложенията към касационните жалби са наведени доводи за основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Жалбоподателите обаче не са формулирали въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който да е обусловил решаващите мотиви на въззивния съд и да е от значение за изхода на спора по делото, като това е достатъчно съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС за недопускане на касационно обжалване. Освен това, в изложенията не е визирана и конкретна практика на ВКС, с която въззивният акт да влиза в противоречие, нито е обосновано наличието на предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС счита, че в случая не е налице и основание по чл. 280, ал.2 , пр. трето ГПК за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност на въззивното решение.
В решение № 15 от 6.11.2018 г. на Конституционния съд на РБ по конст. дело № 10/2018 г. е прието, че в приложното поле на предпоставката очевидна неправилност като отделно, самостоятелно и независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК основание за допускане на касационното обжалване, законодателят е включил всички пороци на въззивния акт, обуславящи неговата неправилност. Това налага разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт като касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 от ГПК да бъде направено въз основа на обективни критерии.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика.
В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното решение, визирани по-горе. Същото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано.
Жалбоподателите на практика оспорват направените изводи на въззивния съд, въз основа на материалите по делото, относно афиширането от страна на праводателя на М. Г. на намерението му за своене на целия спорен имот. Правилността на тези изводи на Окръжен съд – Враца може да бъде проверена едва след допускане на касационно обжалване, но не и в настоящото производство.
Изложените доводи във връзка със смъртта на процесуалния представител на жалбоподателите в хода на делото са правно ирелевантни от гледна точка основанията за допускане на касационно обжалване.
С. И. е направила искане за присъждане на разноски пред ВКС, като на същата се дължат такива в размер на общо 800 лв.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260 от 22.08.2018 г. по гр. дело № 246/2018 г. на Окръжен съд – Враца.
ОСЪЖДА Й. Д. И., [населено място], [улица], Д. Г. И., [населено място], [улица], и В. Г. И.-К., [населено място], [улица], , да заплатят на С. Г. И., [населено място], [улица], разноски пред ВКС в размер на 800 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: