5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 408
[населено място], 28.09.2018г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 912/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Зонтакс„ООД против решение № 2584/11.12.2017 г. по т.д.№ 3775/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 618/31.03.2017 г. по гр.д.№ 2917/ 2016 г. на Софийски градски съд. С потвърденото решение е отхвърлен предявеният от касатора против „Райфйзен сървис„ЕООД иск, квалифициран с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. с чл.605 и сл. от ТЗ, за сумите от 63 000 лева и 11 620 евро , представляващи обезщетение за виновно неизпълнение на задължение по договор за наем на сейф, претендирано ведно със законната лихва,считано от подаването на исковата молба. Касаторът оспорва допустимостта на решението, намирайки че съдът , противно на принципа за диспозитивното начало в процеса ,е разгледал иска на договорно, вместо на деликтно основание – претендиране на вреди от непозволено увреждане.Твърди допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, предвид неуважени от въззивния съд доказателствени искания. Паралелно счита, че събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин релевантните за уважаване на иска факти и обстоятелства. Счита, че в тежест на банката е било установяване обстоятелството по монтиране на надлежна по структура и качество, за осигуряване неприкосновеността на сейфа, врата, както и осигуряването на постоянна охранителна система за видеонаблюдение. Претендира отмяна на въззивното решение и постановяване такова по същество, за уважаване на иска , евентуално – връщане на делото за събиране на доказателствата, поискани пред въззивна инстанция.
Ответната страна – „Райфайзен сървис„ЕООД – оспорва касационната жалба и допустимостта на касационното обжалване, поради необосноваването на основание по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК.
Конституираното в производството трето лице – помагач на ответника – ЗАД „Булстрад Виена Иншуърънс груп„ – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, по идентични на ответника съображения, акцентирайки на обстоятелството, че довод, относно разпределението на доказателствената тежест за установяване съдържанието на сейфа, не е бил въведен с въззивната жалба,поради което въззивният съд не е дължал произнасяне по такъв, съгласно пр. второ на чл.269 ГПК.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Ищецът претендира от ответника обезщетение за вреди, съизмерими със стойността на съдържанието на сейф / процесните суми /, за наем на който между страните е сключен договор и което съдържание / необявено на наемодателя / е било отнето от неизвестни лица , чрез проникване в трезора на праводателя на ответника. Ищецът твърди, че в нарушение на сключения договор /чл.3.1.2/ наемодателят не е положил грижата на добрия търговец, изискваща предприемане на всички необходими мерки за препятстване достъпа на неоторизирани лица до помещението и сейфа, като кражбата в конкретния случай и поради спецификата на предмета на договора не би могла да се квалифицира като непреодолима сила.
Ответникът е оспорвал иска с доводи за недопуснато от него виновно поведение – нарушение на договорните му задължения за опазване неприкосновеността на сейфа, оспорвайки и наличието на годни доказателства за установяване размера на самата вреда, както и противопоставяйки възражение за кратка погасителна давност, на основание чл.111 б.”б” ЗЗД.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска. Въззивният, препращайки към мотивите на първоинстанционното решение, по реда на чл.272 ГПК, е потвърдил решението, споделяйки правилността на мотивите, че искът, квалифицируем като предявен на основание договорната отговорност на ответника, е погасен по давност , както и че е останало недоказано съдържанието на сейфа, доказателствена тежест за което носи единствено ищецът. Съдът е изложил подробни съображения относно недостатъчната , за пълно и главно доказване , доказателствената стойност на ангажираните от ищеца доказателства / обяснения на управителя на ищцовото дружество и поискана счетоводна експертиза, за установяване размера на предадени в трезора суми , въз основа счетоводни документи единствено изходящи от ищеца /, по съображения относно която доказателствена стойност е било отказано и допускането на такава експертиза .
В изложението по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК,инкорпорирано в касационната жалба, наред с довода за разглеждане иска на непредявено от страната договорно основание, са формулирани следните въпроси : 1/Наличието на договорни отношения между страните изключва ли деликтната отговорност и увреденият може ли да търси обезщетение по свой избор, както чрез деликтен, така и с договорен иск ? и 2/ При сключен договор за наем на сейф с необявено съдържание,чия е доказателствената тежест за доказване на наличното съдържание в сейфа – на банката или на лицето, което държи сейфа ? Двата въпроса са обосновани с дадено на въпросите разрешение в казуална съдебна практика на първоинстанционни съдилища : решение по гр.д.№ 4180/2009 г. на Русенски районен съд /по първи въпроси/ и реш.№ 969 по гр.д.№ 20101220101200 / 2011 г. на Районен съд – Гоце Делчев / по втори въпрос/. Касаторът поддържа и основание по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, обосновавайки наличие на виновно поведение на ответника, в изпълнение задължението му за осигуряване неприкосновеността на сейфа.Доколкото поведението му съвместява и договорно неизпълнение и деликт,страната намира,че съдът не е съобразил необорването на презумпцията на чл.45 ал.2 ЗЗД.
Първият от въпросите е относим към довод за вероятна недопустимост на въззивното решение, който не предпоставя задължение за обосноваване на основание за допускане на касационното обжалване.Такава вероятна недопустимост, обаче, настоящият състав не споделя. Заявените и поддържани от ищеца фактически обстоятелства кореспондират единствено с поетата от ответника договорна отговорност за опазване неприкосновеността на сейфа, като формално поддържаното с допълнителната искова молба деликтно основание не е от естество да обуслови надлежна обстоятелствена част на иск за непозволено увреждане, каквито съображения е изложил и въззивният съд. Няма спор и в съдебната практика, че независимо от наличието на договорна връзка между страните, осъществяването на поведение,което, паралелно на поетите права и задължения, но различно по съдържание от същите, реализира вреди, би обусловило деликтна отговорност на съответната страна. В настоящия случай ищецът се позовава на предвидено по съдържание в договора задължение,а не на вреди , причинени от поведение на ответника, паралелно осъществено, независимо и наред с договорните му задължения. Дори да би бил удовлетворен общия селективен критерий от поставения първи въпрос, като такъв по правилността на решението, не би бил удовлетворен допълнителният такъв, тъй като съгласно чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, релевантно е единствено противоречие със задължителна и казуална практика на Върховния касационен съд.
По идентични съображения се явява необоснован допълнителния селективен критерий и по втория формулиран въпрос. Отделно от това , същият не удовлетворява изискването за правен : разрешаването на който да би било от значение за евентуално постигане на различен правен резултат. Ищецът не е оспорвал, при това правилно разпределената от съдилищата доказателствена тежест , относно установяване съдържанието на сейфа, с изричен довод във въззивната жалба .Поради това и този въпрос не е бил предмет на обсъждане от въззивния съд, който е изложил доводи само относно доказателствената стойност на вече събраните и искани от ищеца доказателства за това обстоятелство. Отделно от това, въпросът е и нелогичен при изричната уредба на чл.605 ал.2 ТЗ – възможност за сключване на договора за наем на сейф като такъв с обявено на наемодателя или необявено на същия съдържание. Обективно е изключена възможността, при сключването му с необявено съдържание, какъвто е процесният случай, наемодателят да разполага с доказателства за това съдържание.
Не е обосновано и основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.2 ГПК – поради очевидна неправилност на въззивното решение. Същата се обосновава с тезата, че неправилно не е съобразено, като доказано, виновно поведение на ответника в изпълнение на договорно негово задължение, кумулативно осъществяващо и деликт / досежно последното – съображенията по-горе за неговата неотносимост в конкретния спор/. Въззивният съд,обаче, макар да не изложил самостоятелни доводи относно възприетото от първоинстанционния съд, за доказано виновно поведение на ответника, очевидно споделя същото, препращайки към мотивите на първоинстанционния акт, съгласно чл. 272 ГПК , в цялост. Решаващи за отхвърлянето на иска са не съображения за недоказано неизпълнение на поето с договора за наем на сейф договорно задължение от ответника, а за основателност на възражението за изтекла погасителна давност, както и поради недоказаност на размера на твърдяната вреда . В аспект на решаващите мотиви, настоящият състав не установява очевидна неправилност , която, съгласно формираната по приложението на чл.280 ал.2 ГПК / след изм. с ДВ бр. 86 от 2017 г. / съдебна практика , предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение.Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен от действително вложения / извън тълкуването на неясна , противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност /. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, когато приложението й е обосновано от възприетата в решението фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или нарушение на процесуално правило, когато от отказа или нарушението е предпоставен решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационното обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод относно правното значение на факт, в разрив с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, установимо от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните, е относимо към преценка за неправилност, на основанията на чл.281 т.3 ГПК, но не и към очевидна неправилност.
С оглед горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2584/11.12.2017 г. по т.д.№ 3775/2017 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Зонтакс„ООД, на основание чл.78 ал.3 ГПК, да заплати на „Райфайзен сървис„ЕООД разноски за настоящото производство, в размер на 5 724 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :