Определение №408 от по търг. дело №16/16 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 408
 
София, 25.05.2010 година
 
 
 
Върховният касационен съд на Република България, първо   търговско отделение, в закрито заседание на 13.05. две хиляди и десета година, в състав:
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
                                                     ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА                                             
                                                                           МАРИАНА КОСТОВА
 
 
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 16/2010  година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от В. И. Г. от с. П., чрез адвокат Г, с вх. №6823 от 19.11.2009 год., на Пловдивския апелативен съд срещу решение №235 от 16.10.2009 год. по т.д. №684/2009 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решение №207 от 21.05.2009 год. по т.д. №846/2008 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора против „Р”А. , с. П. иск с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна решенията на общото събрание на дружеството, проведено на 20.09.2008 год. Въззивният съд е възприел изводите на Пловдивския окръжен съд, че не е нарушен реда за провеждане на общото събрание. Съдилищата са приели, че след като в закона и устава не се съдържат разпоредби за начина на гласуване, проведеното гласуване чрез бюлетини не е противоправно. Гласуването с чужди бюлетини, редовно попълнени от съответните акционери, не представлява нарушение в процедурата на провеждане на общото събрание. Преброителите, които са били служители на „Л”ООД, са избрани от общото събрание. Не е нарушено и съдържащото се в поканата за свикване на общото събрание допълнително изискване за посочване в пълномощните на броя на притежаваните от упълномощителя акции, защото в С. на акционерите, участвали на събранието, срещу името на акционерите гласували с пълномощно, е съобразен както броя на притежаваните акции от упълномощения акционер, така и този от упълномощителя. Още повече, че това допълнително изискване не произтича от закона и устава, поради което евентуалното му неспазване не е довело до нарушения при допускане и участие в общото събрание на тези упълномощени акционери. С нотариално завереното пълномощно на епископа на Софийски-Пловдивската епархия на католическата църква, дадено на Х. К. да представлява католическата църква на всички общи събрания на „Р” А. са потвърдени действията му пред всички общи събрания, включително и процесното.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на закона, защото използваният начин на гласуване чрез бюлетини не е приет от общото събрание. Нарушение на реда на провеждане на събранието е и липсата на решение „Л” ООД да извърши отчитане и преброяване на гласовете. Гласуването с чужди бюлетини представлява подмяна волята на гласоподавателя, поради което не представлява само техническа страна на гласуването. Присъденият адвокатски хонорар в полза на дружеството в размер на 2000 лв., е в противоречие с нормата на чл.78 ал.5 ГПК във вр. с §2 от ДР на Наредба №1 ат 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Основанията за достъп до касация не са изложени точно и мотивирано в изложение към касационната жалба, както задължава това чл.284, ал.3,т.1 във вр. с ал.1,т.3 ГПК. От касационната жалба, обаче, може да се изведе, че касаторът подържа като основен правен въпрос, от значение за изхода на делото, разрешаването на въпроса за „определяне начина на гласуване на решенията на проведеното общо събрание”- кой е компетентният орган за това и как следва да се определи. Развива съображенията си, че липсата на решение на общото събрание за гласуване с бюлетини, както и гласуването с чужди такива, представлява нарушаване на реда за провеждане на общото събрание, произнасянето по което ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Повдигнатият въпрос за определяне начина на гласуване- органова компетентност и ред за формирането му, не е обусловил изхода по конкретния спор, поради което не може да представлява общото основание за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК. То представлява разрешаване на правообуславящ въпрос, който се съдържа в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на исковата молба. По предявения конститутивен иск за отмяна на решенията на общото събрание на акционерите, съдът преценява неговата материалноправна и/или процесуалноправна противозаконност/противоречие с императивни правни норми/ и/или противоуставност/израз на всеобщото правило за задължителност на сключения между страните договор/, каквато в случая не се навежда. Безспорно е, че липсва законов регламент за начина на вземане на решенията на общото събрание на акционерите- т.е допустимо ли е да се гласува с бюлетини. Този въпрос не е уреден и в устава, поради което разрешаването му е въпрос на целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол, не е и предмет на спора и не можа да представлява основание за селектиране на касационната жалба. Още повече, че на събранието е направено предложение за гласуване чрез бюлетини, а преценката дали следва да се вземе решение по това предложение, принадлежи на общото събрание, поради което евентуалната липса на такова решение не подлежи на съдебен контрол.
Общо поставеният въпрос за последиците от неправилното проведено гласуване също не представлява посочване на основанията за достъп до касация. Те са винаги конкретни, произтичащи от предмета на спора, а и в случая жалбоподателят развива доводи за допуснати нарушения в провеждането и вземане на решенията на общото събрание, които биха представлявали основания за неправилност на обжалваното въззивно решение, но не и за допускането му до касационно обжалване. Основанията за достъп до касация, изброени изчерпателно в чл.280, ал.1 ГПК, не препращат към основанията за неправилност на въззивното решение, съдържащи се в чл.281,т.3 ГПК. Не е налице и допълнителното основание за селектиране на касационната жалба- това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По въпроса за правните последици от незаконосъобразно проведеното общо събрание е налице изключително богата съдебна практика.
Изложените дотук съображения за недопускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол се отнасят и до частта, в която съдът се е произнесъл в частта за присъдените разноски. Преценката на съда, за фактическата и правна сложност на делото, поради което то не е намалено до трикратния минимален размер, не представлява основание за достъп до касация, а и представените съдебни решения са по административни спорове.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №235 от 16.10.2009год. по т.д. №684/2009 год. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 

Scroll to Top