О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.41
гр. София, 26.01.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 542/2009 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната жалба на Е. Т. К. от с. Б., община Р., чрез пълномощника й адв. П. З. , против въззивното определение от 27.08.2009 год. по ч. гр. д. № 726/2009 год. на Б. окръжен съд. С него е оставена без уважение частната й жалба срещу определението от 3.06.2009 год. по гр. д. № 59/2005 год. на Р. районен съд, с което е прекратено производството по предявения от жалбоподателката и други ищци установителен иск за собственост против Е. „И”, представляван от И. Г. К. от с. Б..
Ж. поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното определение с молба за отмяната му и делото се върне на районния съд за продължаване процесуалните действия по разглеждане на исковете.
Ответникът не е взел становище по частната жалба.
Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение, с което е оставена без уважение частна жалба против определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, т. е. налице е хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и допълнителната молба в изпълнение на указанията на въззивния съд за отстраняване нередовности в жалбата, жалбоподателката се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Представя и съдебна практика, в противоречие с която според нея въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за липсата на правен интерес от предявения против ответника установителен иск за собственост на спорния имот.
Въззивният съд, за да остави в сила определението на първоинстанционния съд, с което производството е прекратено като недопустимо, е приел, че липсва правен интерес у ищците от предявения против ответника, едноличен търговец установителен иск за собственост върху възстановения им по ЗСПЗЗ земеделски имот, сега включен в урбанизираната територия на с. Б. като УПИ * в кв. 22. За да мотивира този извод съдът е обсъдил данните от свидетелските показания, че ищците не упражняват фактическа власт върху имота, поради което и твърденията им, че и ответникът не е във владение на имота не обуславя правния им интерес от предявения срещу него установителен иск. При липсата на данни и за извършен въвод на ищците във владение в имота, то твърденията им, че ответникът им оспорва правото на собственост с извършеното разпореждане с имота, не обосновава правния им интерес от предявения установителен иск срещу него, тъй като предприетата защита не е съответна на степента, в която ищците твърдят да им е накърнено материалното право. Освен това въззивният съд е приел, че ищците не могат да получат търсената правна защита с предявения иск, дори и претенцията им да бъде уважена, с оглед субективните предели на силата на присъдено нещо на решението по настоящия спор.
На това основание въззивният съд е приел за правилен извода на районния съд за недопустимост на производството, независимо от изложените различни съображения по неприключилата административна процедура по възстановяване на имота на ищците, като е приел, че същият представлява въпрос по същество на спора по установяване на материалната легитимация на ищците.
При това положение, действително въпросът за наличие на правен интерес от търсеното установяване по отношение на ответника, че ищците са собственици на спорния имот, на основание наследствено правоприемство и възстановяване по ЗСПЗЗ, е релевантен за извода на съда за недопустимост на производството.
С оглед произнасяне по допустимостта на касационното обжалване, следва да е налице поддържаното основание за това, а именно – горният процесуалноправен въпрос да е решаван противоречиво от съдилищата, което в случая не е установено от представеното към изложението решение № 2* от 7.12.95 год. по гр. д. № 616/94 год. на ІV г. о. на ВКС. В него е прието, че неоспорването на иск от страна на ответника не е основание за отхвърлянето му поради липса на правен интерес, а съдът следва да прекрати производството, за да не обвърже страната с решение, имащо сила на присъдено нещо по чл. 224 ГПК /отм./. По същия начин е процедирал и първоинстанционният съд, а след него и въззивният, които са приели, че за ищците не е налице правен интерес от предявения против ответника установителен иск, поради което и са прекратили производството по него като недопустимо. В представеното решение не се съдържа разрешаване на релевантния за настоящето производство правен въпрос относно наличието на правен интерес при положение, че търсената защита не съответствува на накърненото право на собственост, поради което и не е налице противоречивото му решаване, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Представеното определение от 20.11.2007 год. на Б. окръжен съд по ч. гр. д. № 1214/2007 год. също не обосновава наличието на това основание за допускане на касация, тъй като то е постановено в рамките на същото съдебно производство по предявения иск и приетото противоречиво разрешение в хода на инстанционното производство не формира съдебна практика, по смисъла на чл. 280, ал. 1 т. 2 ГПК.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като липсват изложени съображения от жалбоподателката за наличието му. По поставения процесуалноправен въпрос за правния интерес като абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска, съдебната практика и теорията са отдавна утвърдени. За да е налице това основание за допускане на касационното обжалване следва да се обоснове необходимостта от разглеждането на правния въпрос с оглед допринасяне на промяна в създадена поради неточно прилагане на закона съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването на закона с оглед промени в законодателството и обществените отношения, както и при непълна или неясна правна разпоредба, което налага тълкуването й с оглед създаване на съдебна практика по прилагането й или същата да бъде променена. Такива съображения не се поддържат в изложението към касационната частна жалба, а оплакванията в нея касаят неправилността на обжалваното определение, които не могат да бъдат разгледани поради липса на основания за допускане на касационното обжалване на въззивното определение.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 1* от 27.08.2009 год. по ч. гр. д. № 726/2009 год. на Б. окръжен съд, по подадената от Е. Т. К. от с. Б., община Р., чрез адвокат П. З. , частна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: