О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 410
гр. София, 14. 04. 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 340/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ПУИ „ Х. Б.”, [населено място], [община], подадена от пълномощника адв. К. М., срещу решение от 10.11.2014 г. по в. гр. д. № 272/2014 г. на Окръжен съд – [населено място], с което е потвърдено решение от 19.08.2014 г. по гр. д. № 1002/2014 г. на Разградския районен съд, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на С. Н. Д. и същата е възстановена на предишната й работа, като ПУИ „Х. Б.” е осъдено да заплати на ищцата сумата от 2428.30 лв. обезщетение за времето, през което е останала без работа.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, необосновано и е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон – основания за отмяна по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Представя се изложение на основанията за допустимост на касационно обжалване по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по жалбата С. Н. Д., чрез адв. П. З. подава писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Оспорва касационната жалба по същество, както и наличието на законовите предпоставки за допустимост на касационно обжалване, поради липсата на изведен от касатора правен въпрос. Претендира присъждането на разноски за настоящето производство.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл. 280 ГПК.
Касаторът следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК /виж ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г./
В случая касаторът не е формулирал правен въпрос, с посочената характеристика. Касационният съд няма правомощието да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би нарушило диспозитивното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба. Съдът може само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, но не и да го формулира. В случая в представеното изложение има посочена практика на ВКС – Решение № 66 от 12.02.2014 г. по гр. д. № 5417/2013 г., IV г. о. ; Решение № 613 от 15.10.2010 г. по гр. д. № 1820/2009 г. III г. о.; Правен въпрос обаче не е изведен . Вместо това изложението съдържа оплакване за допуснати нарушения на процесуалния закон, с твърдение, че „ въззивният съд не е изследвал изложените във въззивната жалба основания „ за отмяна на първоинстанционното решение и не е направил правна обосновка и анализ защо не ги приема.Както и оплакване, че при постановяване на своето решение съдът не се е съобразил с правната теория относно начините на уведомление за наличието на закрила на работника , относно хипотезите на недобросъвестност от негова страна и последиците от това.Същите обаче имат характер на доводи за неправилност на въззивното решение / чл. 281,т.3 /, които могат да бъдат обсъждани в евентуално производство по чл. 290 ГПК, а не и в настоящото производство, което е предварително.
Доколкото посочването на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване, неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска.
Отделно от това касаторът не е посочил и обосновал нито едно от специалните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване – а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело.
Предвид изложеното, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
С оглед изхода на настоящето производство касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените в производството разноски в размер на 400 лв. адвокатско възнаграждение, удостоверено като договорено и заплатено с договор за правна защита и съдействие, представен по делото.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.11.2014 г. по в. гр. д. № 272/2014 г. на Окръжен съд – [населено място], с което е потвърдено решение от 19.08.2014 г. по гр. д. № 1002/2014 г. на Разградския районен съд.
ОСЪЖДА ПУИ „ Х. Б.”, [населено място], [община] да заплати на С. Н. Д. разноски за тази инстанция в размер на 400 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: