О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 417
гр. София, 22.04..2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1431/09г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. М. К. от гр. С. срещу въззивно решение № 238 от 08.07.09г., постановено по гр.д. № 222/09г. на Б. окръжен съд с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил решение № 3* от 11.12.08г., постановено по гр.д. № 160/08г. на Р. районен съд и вместо него е отхвърлил като неоснователен иска на А. М. К. против П. А. Г. и М. А. К. по чл.75 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят опитите за нарушаване на владението му върху УПИ ХІ-2023 в кв.36 по плана на гр. Б., ведно с построените в него масивна жилищна сграда и стопанска постройка.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищецът в първоинстанционното производство не е установил по делото изобщо да е владял процесния имот, който е съсобствен между ответниците (вторият ответник е негов баща), между които е разпределено ползването му с решение от 29.04.04г. по гр.д. № 630/01г. на РС- гр. Р. и по искане на първата ответница е образувано изпълнително дело, по което са започнали изпълнителни действия. Наред с това е прието, че изпращането на призовка за доброволно изпълнение от съдебния изпълнител до неговия баща представлява правно действие, което не е свързано с накърняване или отстраняване на фактическото господство върху вещта, т.е. че не е налице нарушено владение по смисъла на чл.75 ЗС.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивнният съд се е произнесъл по въпроса за началния и крайния момент на владението, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Наред с това се поддържа, че съдът се е произнесъл и по материалноправен и процесуалноправен въпрос, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
В случая касаторът не се позовава на задължителна съдебна практика (постановления на Пленума на ВС, ТР на ОС на ГК на ВС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./, ТР на ОС на гражданската и търговската колегия на ВКС, ТР на ОС на ГК на ВКС, ТР на ОС на ТК на ВКС или на решения на ВКС по чл.290 ГПК), поради което следва да се приеме, че основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице, а доколкото същият се позовава на едно решение на ВКС, постановено по конкретен спор по реда на отменения ГПК, следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Това основание за допускане на касационно обжалване би било налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение правен въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение, постановено по граждански спор.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В разглеждания случай поставеният от касатора въпрос за началния и крайния момент на владението не обуславя изхода на спора с оглед приетото от окръжния съд, че същият изобщо не владял имота, респ. че от страна на ответниците не е извършено нарушение на владение. С оглед на това липсва и противоречие между въззивното решение и представеното от него решение № 165 от 23.02.09г. по гр.д. № 3446/07г. на ВКС, в което е прието, че за установяване продължителността на владнието е достатъчно да се докажат началния и крайния му момент.
Другото релевирано основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било налице, когато произнасянето на съда по обуславящ изхода на спора материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти; когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. В случая касаторът не е посочил конкретните обуславящи изхода на спора правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, нито е изложил релевантни доводи във връзка с това основание, а вместо това в изложението по чл.284, ал.3, т.1 са направени общи оплаквания за неправилност на постановеното решение, по които ВКС не би могъл да се произнесе в настоящото производство по чл.288 ГПК. Ето защо следва да се приеме, че същото не е налице.
С оглед изложеното подадената от А. М. К. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Разноски в полза на ответниците по жалбата за настоящото производство не следва да се присъждат, тъй като по делото липсват данни такива да са били направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 238 от 08.07.09г., постановено по гр.д. № 222/09г. на Б. окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: