О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 724
гр. София, 31.07.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на десети юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 507 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 419 от 9.01.2009 год. по гр. д. № 1498/2008 год. Старозагорския окръжен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 28.05.2008 год. по гр. д. № 38/2008 год. на Старозагорския районен съд, с което са отхвърлени предявените от М. В. И. от гр. С. против „БТК” АД, гр. С. искове за преустановяване неоснователните действия на ответника, с които препятствува упражняване на владението й на собственото й избено помещение, подробно описно, като отстрани преминаващия през него далекосъобщителен кабел и възстанови за своя сметка същото в предишното състояние, както и да й заплати сумата 1 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – неудобства и страдания от накърняване на конституционно гарантираното й право на собственост и сумата 100 лв. – обезщетение за причинените й имуществени вреди – унищожени хранителни продукти /консерви/, посочени в решението.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищцата с оплаквания за неговата неправилност и молба за отмяната му и вместо това исковете бъдат уважени, респ. делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Формулирала е материалноправния въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл според нея в противоречие на съдебната практика /без приложена такава/ и който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, с поставяне на два конкретни въпроса, посочени в изложението, свеждащи се най-общо до възможността да се иска преустановяване на неоснователни действия и заплащане на обезщетение за вреди от законно извършено строителство.
Ответното дружество поддържа становище за липса на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, респ. оспорва жалбата по същество.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допускане на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което исковете за прекратяване на неоснователно действие от ответника и за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди са отхвърлени, по съображения, че ответното дружество притежава ограничено вещно право на безвъзмезден сервитут на прокарване на далекосъобщителен кабел през избеното помещение на ищцата, представляващо служещия имот и последната е длъжна да се съобразява с това ограничение на нейното вещно право. Съдът се е позовал на действуващата нормативна уредба към момента на построяване на жилищния блок, както и на представените строителни книжа за този строеж, какъвто представлява прокарването на далекосъобщителния кабел, свързващ вътрешната телефонна инсталация на блока със селищната телефонна мрежа за обществено ползуване, както и на действуващия към настоящия момент ЗЕлС. Поради това и е приел, че прокарването на кабела през избеното помещение на ищцата не е неоснователно действие, което да й пречи да упражнява нейното право, по смисъла на чл. 109 ЗС, поради което и искът за преустановяването му с премахването на кабела е неоснователен.
Във връзка с този иск касаторката поддържа оплакване, че в резултат на макар и законно поставения кабел е допуснато наводнението в мазето, видно от един от поставените в изложението въпроси. Въззивният съд е разгледал предявения иск по чл. 109 ЗС, с който ищцата е искала премахване от ответника на кабела и по него се е произнесъл, като го е отхвърлил, приемайки, че не е налице неоснователно действие. Поставеният въпрос има отношение към иск за заплащане на обезщетение за причинените й вреди от самото състояние на преминаващия кабел, като въззивният съд не се е произнесъл по такъв иск по чл. 50 ЗС. Същият е приел, че исковете за обезщетение са по чл. 49 ЗЗД, с оглед поведението на работниците при ответника при и по повод възложената им работа по прокарването на кабела и по неуплътняване на тръбата и шахтата, в която се намира, съобразно твърденията в исковата молба. Наведените от касаторката оплаквания представляват по същество касационни основания за неправилност на направените от въззивния съд изводи, поради необосноваността им, но не и основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторката не обосновава наличието на противоречива съдебна практика, каквато не сочи и не представя, за да мотивира наличието на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1, респ. т. 2, нито излага съображения за наличието на основанието по т. 3. Последното предполага не неограничения брой спорове за непозволено увреждане и тяхното справедливо разрешаване, а необходимост от тълкуване на неясни или непълни правни норми, както и необходимост от промяна в утвърдената съдебна практика по въпросите на непозволеното увреждане. Такива твърдения не се излагат от касаторката, поради което и не са налице основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 419 от 9.01.2009 год. по гр. д. № 1498/2008 год. по описа на Старозагорския окръжен съд по подадената от М. В. И. от гр. С., чрез пълномощника й адвокат Ал. Ж. , касационна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: