О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.845
гр. София, 01.09.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на десети юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 404 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 649 от 12.01.2009 год. по гр. д. № 540/2008 год. Смолянският окръжен съд, като въззивна инстанция е отменил първоинстанционното решение от 2.06.2008 год. по гр. д. № 10/2008 год. на З. районен съд и вместо това е постановил друго, с което отхвърлил предявения от Б. А. К. против Н. Й. К., Е. Й. К. , Н. Й. К. и Е. Й. П. иск за собственост и предаване на владението на площ над 309 кв. м. до 425 кв. м. от поземлен имот пл. № 4* участвуващ в УПИ ХІІІ – 420, 421 в кв. 51 по плана от 1987 год. на гр. Н..
В. решение се обжалва в срок от ищецът Б. А. К. от гр. Н., чрез пълномощника му адв. Ат. Х. , с оплаквания за неправилността му поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на направените от въззивния съд изводи. Моли за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд и присъждане на направените съдебни разноски.
Ответниците, чрез пълномощника им адв. Ф. Ефимов, оспорват жалбата по съображения в писмения им отговор. Искат въззивното решение да се остави в сила, като правилно и обосновано и им се заплатят направените по делото разноски.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение и представя цитираната съдебна практика.
За да постанови решението си, въззивният съд приел, че релевантни за решаване на спора са обстоятелствата относно образуването на съсобствения урегулиран поземлен имот от имотите на наследодателите на страните и неговото предназначение. Въз основа на техническа експертиза е приел от фактическа страна, че по предходния регулационен план от 1974 год. имотът е представлявал един парцел ****ХІІІ – 433 в кв. 32, предназначен за малкоетажно застрояване, поради което и съгласно чл. 29, ал. 3 ЗТСУ /отм./ заключил, че частите на съсобствениците в него са равни. Съдът намерил твърденията на ищеца за придобиване по давност на част от този парцел, представляващ по сега действуващия план от 1987 год. отделен имот с пл. № 4* за неоснователни, съгласно забраната на чл. 59 ЗТСУ /отм./ в първоначалната му редакция от 1973 год., съгласно който реално определени части от дворищнорегулационни парцели не могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност. Затова и с оглед горната забрана на закона съдът приел за ирелевантно обстоятелството, че по следващия план на града от 1987 год. парцелът е показан като образуван от два отделни имота, пл. №№ 420 и 421 с различна площ за двата, като заключил, че правата на собствениците им в парцела са равни и касаторът не може да се легитимира като собственик по давностно владение на един от имотите, този с по-голямата площ и с пл. № 4*ъззивният съд отчел факта, че с предходно съдебно решение между страните по делото е разпределено ползуването на съсобствения им УПИ, поради което и е отхвърлил иска за собственост само за разликата над частта, ползувана от ищеца по разпределението до площта на целия имот пл. № 420.
Въззивният съд действително се е позовал на разпоредбата на чл. 59 ЗТСУ /отм./, приемайки, че се касае за позоваване на давност върху реална част от парцел, което законът забранява, и което според касатора е в противоречие с приетото в представеното решение № 186 от 19.02.87 год. по гр. д. № 154/86 на ОСГК на ВС по приложението на горната разпоредба и изключението от нея в правилото на чл. 181, ал. 3 ЗТСУ. Въззивният съд не е съобразил данните по делото относно регулационния статут на имота, считано от 1950 год. и последващите промени в него до обособяването на образувания от двата отделни имота парцел ****о плана от 1987 год., поради което и поддържаният довод от касатора за решаване на въпроса за приложението на чл. 59 ЗТСУ в противоречие на представеното решение е основателен – за разлика от последното въззивният съд в обжалваното решение не е обсъждал дали не е налице изключението от общата забрана на чл. 59 ЗТСУ /отм./, съгласно чл. 181, ал. 3 от с. з. Отговорът на този въпрос има отношение към правилността на извода за правото на собственост върху един от имотите в УПИ, с оглед позоваване от ищеца на давностно владение от 1954 год. Това е достатъчно основание да се допусне касационно обжалване на решението, поради което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 649 от 12.01.2009 год. по гр. д. № 540/2008 год. по описа на Смолянския окръжен съд по подадената от Б. А. К., чрез адв. Ат. Х. , касационна жалба против него.
УКАЗВА на касатора да внесе държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на ВКС и представи вносния документ в едноседмичен срок от съобщението, след което делото да се докладва на П. на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: