О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 421
София, 13.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 13.06.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №462/2012 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от М. Н. З. от [населено място],чрез пълномощника си адвокат Г. М., против решение №58/13.03.2012г. на Сливенски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№17/2012г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №787/29.11.2011г. постановено по гр.д.№5936/2010г. по описа на Сливенски районен съд,за осъждане, на основание член 109,ал.1 ЗС, на М. Н. З.,Й. С. З.,С. П. А. и С. П. А. за преустановят неоснователните си действие,с които пречат на Т. Д. Д. да упражнява правото си на собственост върху:1.самостоятелен обект с идентификатор 67338.520.83.1.1 с площ 51,54кв.м,с трайно предназначение –жилище,построено в поземлен имот с идентификатор 67338.520.83,целия с площ 461кв.м,находящ се в [населено място], [улица] 2.1/3 идеална част от този поземлен имот,като й осигурят свободно преминаване през намиращата се най-вляво на лицето на поземления имот входна врата за него,като отхвърля иска в частта му относно намиращата се в поземления имот с идентификатор 67338.520.83 сграда с площ 20 кв.м и идентификатор 67338.520.83.5,като неоснователен.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,съдържащо се в подадената касационна жалба,в последната й заключителна част,касаторът заявява,че /цитирам/:
„Като основание за допускане на касационно обжалване се позовавам на разпоредбата на член 280 ал.1,т.3 ГПК като твърдя,че въззивния съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси,които са от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото,а именно:
1.Допустимо и законосъобразно ли е при наличие на четири входа за влизане в един имот съдът да определи режим на влизане само по два от тях?
2.Допустимо ли е определяне на режим на ползване на съсобствен имот и произнасяне на съда по въпроси ,по които не е бил сезиран?
3.Процесуално нарушение ли е непроизнасяне по искане за допускане до разпит на новооткрит свидетел?”
Ответницата по касационната жалба Т. Д. Д.,в писменото си становище,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.Излагат се доводи,че липсва конкретно формулиран правен въпрос,който да се е отразил върху изхода на делото,като изложеното съставлява касационни оплаквания по член 281,т.3 ГПК.
Преди всичко,съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,в изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК ,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело и е обусловил правните изводи на съда,разрешен с обжалваното въззивно решение,като ВКС не е задължен да го извежда от изложението на касатора,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.Видно от цитираните изцяло като формулирани въпроси,по-горе,в изложението на касатора,първите два от тях са неотносими към решаващите изводи на съда,както и към предмета на делото.Посочените от касатора въпроси в точка първа и втора по изложението не се отнасят до повдигнатия пред съда спора,а именно- предявения негаторен иск по член 109 ал.1 ЗС,който е насочен към защита правото на собственост,като собственика може да поиска прекратяване на всяко неоснователно действие ,което му пречи да упражнява това свое право.Така както са формулирани от касатора първите два правни въпроса,по-скоро същите се свързват с иск с правно основание член 32,ал.2 ЗС за разпределяне правото на ползване на съсобствен имот,какъвто иск не е предявяван,поради което както вече бе отбелязано същите са неотносими.По отношение на посоченото в точка трета от изложението като въпрос,всъщност касае касационно оплакване,отнасящо се до допуснато процесуално нарушение,което е различно от основанията ,предвидени в член 280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Това е така,защото контрола за законосъобразност на въззивното решение ще се осъществи след допускането му до касационно обжалване.
На ответницата по касационната жалба Т. Д. Д.,следва да се присъдят, на основание член 78,ал.3 ГПК,направените разноски за настоящата касационна инстанция,в размер на 300 лева,представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие №[ЕГН]/2.05.2012г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №58/13.03.2012г. на Сливенски окръжен съд,постановено по гр.д.№17/2012г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА М. Н. З. от [населено място] да заплати на Т. Д. Д. сумата 300 лева/триста лева/,разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: