О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 95
гр. София,.06.03..2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 54/2009 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната жалба на П. к. „Н”, гр. А., представлявана от председателя й Д. С. , чрез пълномощника адвокат Р. Т. , против въззивното определение от 5.12.2008 год. по ч. гр. д. № 603/2008 год. на Бургаския окръжен съд. С него е оставена без уважение предходната частна жалба на кооперацията против разпореждането от 22.10.2008 год. по гр. д. № 463/2007 год. на А. районен съд, с което е върната въззивната й жалба против постановеното по делото решение от 25.04.2008 год.
Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното определение с молба за отмяната му и се постанови продължаване процесуалните действия по движението на въззивната жалба.
Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване на определението жалбоподателят сочи, че същественият материалнопоравен въпрос е относно това, къде следва да се връчи съобщението за решението при посочен от страната съдебен адрес, като счита, че същият е решен в обжалваното определение в противоречие на представената съдебна практика, а също е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Въззивният съд, за да остави без уважение частната жалба на кооперацията против разпореждането на първоинстанционния съд, с което е върната подадената от нея въззивна жалба против постановеното по делото решение, приел, че същата е просрочена. Този извод обосновал с данните за полученото съобщение за решението, приложено към делото, от служител на кооперацията – Т. Т. , счетоводител, на 27.06.2008 год. Съдът намерил за неоснователен довода на жалбоподателя, че съобщението е следвало да бъде изпратено на процесуалния представител на кооперацията, а не на адреса й на управление, с оглед липсата на данни да е посочен съдебен адрес. Следователно, решаващото съображение на въззивния съд за направения извод е въпросът правилно ли е изпратено съобщението до страната на адреса й по исковата молба, който според жалбоподателя е решен в противоречие на представените определения на ВКС, САС и ВАС. Настоящият състав счита, че следва да обсъди единствено определението с № 368 от 15.11.2001 год. по гр. д. № 269/2001 год. на ВКС, 5 чл. състав и това от 5.12.2000 год. по гр. д. № 2686/2000 год. САС, тъй като само постановената по граждански дела съдебна практика е относима към преценката по чл. 280, ал. 1 ГПК. Видно от посочените определения, същественият въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в обжалваното определение не е в противоречие с приетото в тях. В настоящия случай не са налице данни кооперацията да е посочила като съдебен адрес адреса на пълномощника си, за да бъде изключено изпращането на съобщението на посочения в исковата молба адрес на управление на същата, както и в съобщението връчителят е удостоверил името на лицето, което го е получило и неговото качество на служител в кооперацията. В приложените определения хипотезите са различни, затова и не е налице противоречиво решаване на въпроса за редовното съобщаване на страната за постановеното решение, поради което и поддържаното основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице. Не е налице и това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като жалбоподателят, имащ интерес от допускане на касационното разглеждане на въззивното определение, не е изложил никакви съображения относно обосноваването му, а само е цитирал текста на закона.
Изложените в частната жалба оплаквания са относими към правилността на обжалваното определение, които не могат да се разгледат при положение, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване на определението, съгласно чл. 274, ал. 3, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване подадената от П. к. „Н”, гр. А., чрез пълномощника й адв. Р. Т. , частна жалба против въззивното определение № 447 от 5.12.2008 год. по ч. гр. д. № 603/2008 год. на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: