1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 423
С., 3.04. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи април, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1307 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. В. Т. от [населено място], [община], област Стара З., чрез пълномощника си адв. Г. Ж. от АК-Стара З. против въззивно решение № 188 от 20.07.2012 г., постановено по в.гр.д. № 256/2012 г. на Старозагорския окръжен съд, І граждански състав, с което е обезсилено като процесуално недопустимо допълнително решение от 06.04.2012 г., постановено по гр.д. № 407/2010 г. на Чирпанския районен съд в частта му за размера над 1194,09 лв. до 11555,59 лв. по иска с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ и за размера над 1197 лв. до размера на 3924 лв. по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД, за периода 01.01.2008 г. до 31.07.2010 г., както и е отменено решение № 35 от 04.01.2012 г. и допълнително решение от 06.04.2012 г., постановени по гр.д. № 407/2010 г. на Чирпанския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от З. „Пробуда” [населено място], [община] иск с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, за сумата над 9 493, 69 лв. и Д. В. Т. е осъдена да заплати на З. „Пробуда” [населено място], сумата от 9 493,69 лв., представляваща липса на парични средства, причинени в периода от 01.10.2007 г. до 31.12.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 01.01.2008 г., като в останалата му отхвърлителна част първоинстанционното решение е потвърдено, в която като необжалвано е влязло в сила.
В изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи, че в случая са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по правните въпроси от материално и процесуално естество, от значение за спорното право – относно допустимостта на въззивното решение, в частта му, с която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, поради неправилна квалификация на спорното право при нередовна искова молба и с оглед на тази правна квалификация относно отговорността на МОЛ, без да се разясни понятието „лице, на което е възложено да събира съхранява и разходва парични или материални ценности”; относно допустимостта да бъде реализирана пълната имуществена отговорност на работника или служителя по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ без приложен акт за начет, ревизионен акт, вътрешен акт за проверка и въпреки наличието на протокол за предаване и приемане на наличните парични средства в кооперацията; за необходимостта от изготвяне на доклад от въззивния съд с оглед точното приложение на чл. 146, ал. 1, т. 4 и ал. 2 ГПК; не е изяснено понятието „липса”; необсъждане на всички събрани по делото доказателства и възраженията на страните в противоречие с чл. 12 ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателката е представил следната съдебна практика: ППВС № 5/1955 г. относно обобщаване на съдебната практика по производството за финансови начети, решение № 493 от 23.11.2011 г. по гр.д. № 586/2011 г. на ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, решение № 333 от 01.04.2008 г. по гр.д. № 1507/2007 г. на І г.о. на ВКС, постановено по стария процесуален ред, влязло в сила въззивно решение от 18.01.2008 г. на Софийския окръжен съд по гр.д. № 666/2007 г., решение № 59 от 09.01.2008 г. на Пловдивския районен съд по гр.д. № 271/2006 г., 15 гр. състав, за което липсват данни да е влязло в законна сила и решение от 08.07.2004 г. по т.д. № 32/2004 г. на Бургаския апелативен съд, което е частично отменено с решение № 449 от 03.07.2006 г. на ВКС по гр.д. № 2732/2004 г. Последните две съдебни решения не съставляват противоречива съдебна практика, а останалите предпоставят основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба З. „Пробуда” [населено място], [община], чрез пълномощника си адв. В. В. от АК-Стара З., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважен иск с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, с цена над 5000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – т. 3. В конкретния случай като основание за допускане до касация са хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 т. 2 и т. 3 ГПК.
За да уважи предявеният иск с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ за сумата от 9 493, 69 лв., представляваща липса на парични средства за процесния период, въззивният съд е приел, че през този период ответницата е заемала длъжността председател на кооперацията и касиер, т.е. заемала е длъжност с материално-отчетнически функции, която с оглед заключението на изслушаната ССЕ от 24.01.2011 г., поради неспазването на изискванията на Закона за счетоводството при оформяне на счетоводните отчетни документи, е реализирала липса на парични средства в касата на кооперацията в този размер. Той се определя като от сумата 20 541 лв. – приходи на кооперацията за 2007 г. се извади сумата от 11 047,31 лв., представляваща разликата между всички разходи по приложените РКО – 12 535 лв. и сумата по нередовните РКО, които не следва да се признават за извършени разходи – 1 487,74 лв. В заключение въззивният съд е приел, че за сумата 9 493, 69 лв. не са налице РКО, които да установяват разходи на кооперацията, поради което тази сума следва да се намира в наличност в касата й при смяната на ръководството, поради което тя представлява липса на налични парични средства в касата на кооперацията и следва да бъде възстановена от ответницата.
По процесуалния въпрос за допустимостта на въззивното решение, в частта му, с която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, поради неправилна квалификация на спорното право при нередовна искова молба, настоящата инстанция намира, че той е от значение за изхода на делото по този иск, но този въпрос е разрешен в съответствие със задължителната съдебна практика, обективирана в съдебни решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, а именно – решение № 398 от 23.05.2010 г. по гр.д. № 738/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 249 от 23.07.2010 г. по гр.д. № 92/2009 г. на ВКС, І г.о., решение № 124 от 24.03.2011 г. по гр.д. № 882/2010 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 5 от 20.02.2012 г. по гр.д. № 658/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. В тях е прието, че предметът на делото е спорното материално субективно право – претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано от основанието и петитума на иска. Съдът не е обвързан от правната квалификация, посочена от ищеца, а я определя сам въз основа на въведените от ищеца твърдения. Когато съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран и когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала в нарушение на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, тогава постановеното решение е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. В конкретния случай касаторката ответница твърди, че въззивното решение е процесуално недопустимо, тъй като съдът е квалифицирал спорното право и се е произнесъл въз основа на нередовна искова молба, както и свръх петитум, но такива възражения не са правени нито пред първата инстанция, която е квалифицирала спорното право, нито пред въззивната, която е възприела тази правна квалификация въз основа на изложените от ищеца в исковата молба обстоятелства и петитум. В тази връзка следва да се отбележи, че постановеното от въззивния съд решение е процесуално допустимо, тъй като е в съответствие с посочената по-горе задължителна съдебна практика и не е в противоречие с представената от касаторката съдебна практика.
Поставеният правен въпрос относно допустимостта да бъде реализирана пълната имуществена отговорност на работника или служителя с отчетнически функции, по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, когато не е приложен акт за начет, ревизионен акт и вътрешен акт за проверка, не е обусловил изхода на делото, тъй като наличието на такъв писмен документ със свидетелстващо съдържание касае доказателствената му сила, която се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички обстоятелства по делото, а липсата му е свързана с разпределяне тежестта на доказване, която в случая се явява в тежест на ищеца. По въпроса за приложението на чл. 12 ГПК и в тази връзка за задължението на съда да обсъди всички доказателства, представени по делото при правилно разпределение на доказателствената тежест между страните, настоящата инстанция намира, че той е от значение за изхода на делото и по него е даден отговор в решение № 124 от 28.04.2010 г. по гр.д. № 3972/2008 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 331 от 19.09.2010 г. по гр.д. № 257/2009 г. на ВКС, ІV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, в които е прието, че съдът е задължен да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им. В случая по делото въззивният съд е извършил такава преценка, като този въпрос не е разрешен в противоречие с приложените като съдебна практика влезли в сила съдебни решения. Това е така, тъй като те са постановени по различни казуси, което означава, че различни факти са били правнорелевантни и доказани. В обжалваното решение въззивният съд е съобразил качеството на ответницата като материално-отговорно лице, както и доказателствата, в т.ч. релевираното заключение на ССЕ за констатирана липса на парични средства в касата на кооперацията за процесния период в размер на сумата от 9 493,69 лв., в резултат на неспазването на изискванията на ЗСч при оформяне на счетоводните отчетни документи от ответницата, поради което е уважил предявения иск по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ за пълната й имуществена отговорност. Останалите правни въпроси за разясняване на понятието „лице, на което е възложено да събира съхранява и разходва парични или материални ценности”, както и понятието „липса”, не са обусловили изхода на спора, тъй като имат теоретичен характер и не съставляват въпроси по смисъла на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Във връзка с поставения процесуалноправен въпрос относно необходимостта от изготвяне на доклад от въззивния съд с оглед точното приложение на чл. 146, ал. 1, т. 4 и ал. 2 ГПК, настоящата инстанция намира, че той също не е обусловил изхода на спора, тъй като в случая въззивният съд е изпълнил задълженията си по чл. 267, чл. 268 и чл. 269 ГПК и в рамките на въззивната жалба на ищеца и с оглед ограниченията, визирани в разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ГПК се е произнесъл по доказателствените искания с определения от 12.06.2012 г. и 25.06.2012 г. като в първото открито заседание пред въззивната инстанция е изготвил и доклад, съобразен, както с изложеното във въззивната жалба и писмения отговор на насрещната страна, така и с доводите на страните. В тази връзка следва да се отбележи, че оплакванията за допуснати нарушения на съда при обсъждане на доказателствата по делото по същество, съставляват основания за касация по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационното обжалване. В производството по чл. 288 ГПК касационната инстанция проверява поставен ли е правен въпрос, който е обуславящ за изхода на делото и по който е налице някой от критериите за селекция по т. 1, т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. В тази връзка поставените въпроси не следва да бъдат свързани с преценката на доказателствата от въззивния съд и приетото от него като фактическа обстановка, тъй като целта на касационното производство е да даде отговор на правни въпроси, а не да извършва собствена преценка на фактите по делото. Визирания критерий на селекция по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е заявен бланкетно, без обосновка, поради което по него не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото касаторката следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата направените разноски за настоящата инстанция в размер на 800 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 188 от 20.07.2012 г., постановено по в.гр.д. № 256/2012 г. на Старозагорския окръжен съд, І граждански състав, по касационна жалба с вх. № 10705/31.08.2012 г. на Д. В. Т. от [населено място], [община], област Стара З..
ОСЪЖДА Д. В. Т. от [населено място], [община], област Стара З. да заплати на З. „Пробуда” [населено място], [община], област Стара З., представлявана от председателя Господин К. Д., направените разноски по делото за касационното производство в размер на 800/осемстотин/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: