Определение №427 от 31.7.2018 по гр. дело №324/324 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 427

София, 31.07.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шести юни, две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

изслуша докладваното от съдия Първанова гр. дело № 324/2018г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. К. П., чрез пълномощника и адвокат С. М., срещу въззивно решение №6175/28.08.2017г. по гр.дело № 12606/2016г. на Софийския градски съд. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК /ред.до ДВ, бр.86/2017г./ се твърди, че е налице основанието на чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане касционно обжалване на решението. Поставят се следните въпроси : 1.Следва ли ищцата, която е установила владението си въз основа на изрична уговорка със собственика в предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, да доказва че тя е отблъсквала владението на собственика на имота. Приложима ли е в случая презумпцията на чл.69 ЗС; 2.Следва ли ищцата, която се позовава на придобивна давност спрямо изцяло чужд имот, да доказва че е извършила действия, с които е изразила намерението си за своене срещу ответника или намерението и за своене се предполага на основание чл.69 ЗС и е достатъчно да докаже, че е упражнявала фактическа власт върху имота в срока по чл.79,ал.1 ЗС. Твърди се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №11/2016г. по гр.д.№ 3942/2015г., І г.о., решение № 31/2016г. по гр.д.№4539/2015, Іг.о.; решение №45/2015г. по гр.д. №6533/2014г., ІІ г.о.
Ответникът по касация М. И. Г., [населено място], не изразява становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № ІІІ-82-130/2016 г. по гр.дело № 2523/2015 г. на СРС, с което е отхвърлен предявения от Р. К. П. срещу М. И. Г. иск за признаване за установено по реда на чл.124, ал.1 ГПК правото на собственост на ищцата на основание изтекла придобивна давност върху недвижим имот: апартамент № 39, находящ се в [населено място], район „С.”, [жилищен адрес] представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.1603.5800.1.39 по КККР на [населено място] /подробно описан/. Въззивният съд е възприел установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и по реда на чл.272 ГПК е препратил към неговите мотиви. Според приетите за установени от обсъдените по делото доказателства факти на 10.06.1998г. между ищцата и Н. Д. е сключен писмен договор, по силата на който Д. е се задължила да продаде на ищцата процесния апартамент до 10.07.1998г. срещу заплащане на цена от 12 000 щ.д. Съгласно чл.7 от договора владението на имота се предава в деня на подписването му. С нотариален акт №48/25.11.1998г. Д. дарила имота на ответника М. Г. като си запазила пожизнено правото на ползване. Д. починала през 2014г.Безспорно е по делото, че ищцата е живяла в имота от 1998г. заедно с Н. Д. като след смъртта на ползвателката собственикът е поискал от ищцата да заплаща наем. Съгласно разпоредбата на чл.68 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Като елемент от придобивната давност упражняваното владение трябва да е спокойно /да не е установено с насилие/, явно /фактическата власт е упражнявана така, че всеки заинтересован е имал възможност да научи за това, не е установено по скрит начин/, постоянно /упражняването му няма случаен характер, а е било израз на воля трайно да се държи вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на други лица/, непрекъснато. Установяване на тези е елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗС е в тежест на ищцата при условията на пълно и главно доказване, което тя не е сторила. Презумпцията на чл.69 ЗС в случая е оборена, тъй като ищцата е пребивавала в имота въз основа на облигационни отношения и уговорки с ползвателката Д.. Последната е прехвърлила правото на собственост на ответника като си е запазила правото на ползване.Съгласно чл.56 ЗС правото на ползване включва правото да се използва вещта според нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея.Това право е противопоставимо на всички, вкл. на собственика.Ползвателят упражнява фактическата власт върху вещта, както за себе си /във връзка с ползването/, така и за собственика /държи за него/. В случая от писмените и гласните доказателства не може да се направи извод, че ищцата е упражнявала фактическа власт върху процесния недвижим имот, с намерение да го държи като свой, докато е живяла в него допусната от Н. Д., притежаваща право на ползване върху имота и че това намерение е било демонстрирано пред невладеещия собственик – ответник по делото.
Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Той определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Не е налице противоречие с посочените решения на ВКС.Основният извод в обжалваното решение е, че не е установено владение, тъй като ищцата е живяла в него по уговорка с ползвателката. Правото на собственост е прехвърлено от последната в патримониума на ответника и упражняваната от нея фактическа власт е по реда на чл.56 ЗС, която му е противопоставима. В рамките на това ползване е и пребиваването на ищцата в имота. С оглед на това въззивният съд е приел, че презумпцията на чл.69 ЗС е оборена и ищцата трябва да докаже /което не е сторила/, че е демонстрирала манифестиране на намерението си към собственика за своене на имота. Упражняваната от нея фактическа власт заедно с ползвателката на имота, не е владение по смисъла на чл.79, ал.1 ЗС. Фактическата власт на ищцата е упражнявана на облигационно основание по правоотношения с друго лице и в рамките на упражняваното от него вещно право на ползване по смисъла на чл.56 ЗС, противопоставимо на собственика. Ето защо липсва противоречие със сочените решения на ВКС. С решение №45/2015г., се приема, че когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание , то според чл.69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическата власт държи имота за себе си. Решение №11/2016г. и решение № 31/2016г. също разглеждат въпроса за приложимостта на презумпцията по чл.69 ЗС при установена фактическа власт върху имота без правно основание.
Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като няма такова искане.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №6175/28.08.2017г. по гр.дело № 12606/2016г. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар