3
Определение на ВКС-Търговска колегия, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 428
София, 16.10.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Радостина Караколева
Емил Марков
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 778 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ДФ”Земеделие” срещу въззивното Решение № 2315 от 09.11.2017 год. по т.д.№ 4121/2016 год. на Софийски апелативен съд. С него е отменено Решението от 24.06.2016 год. по т.д.№ 15884/2013 год. на Софийски градски съд, 8 с-в и е бил уважен за сумата 120000 лв. предявеният от „Гама 2003”ЕООД срещу ДФ”Земеделие” иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. Наредба № 15/08.05.2001 год., произтичащ от договор за предоставяне на финансова помощ по програма САПАРД. Уважен за сумата 22000 лв. е и акцесорният иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД. Присъдени са разноски.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът се позовава на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
В представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация „Гама 2003”ЕООД, чрез процесуалния си представител изразява становище, че не е налице приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Изложени са доводи по основателността на жалбата. Няма искане за присъждане на разноски.
Становището на настоящия съдебен състав произтича от следното:
Предявен е иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД за сумата 158480 лв. и обусловен от него иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 48889.30 лв.
Исковете произтичат от сключен на 28.12.2006 год. и анекси от 2007 и 2008 год. към него договор по силата на ДФ „Земеделие” се е задължил да предостави на „Гама 2003”ЕООД безвъзмездна финансова помощ за закупуване на оборудване за розоварна и изграждане на такава в землището на [населено място]. Първоначално определения размер на сумата е 463189 лв., представляваща 50 % от целия размер на одобрената инвестиция. Съгласно договора, окончателния размер на помощта се определя от ДФ”Земеделие” след представяне на писмени доказателства за направените инвестиционни разходи.
Твърдението по исковата молба е, че неоснователно ДФ”Земеделие” не е изпълнил задължението си по т.4.6 от договора и да изплати посочената финансова помощ в 3-месечен срок от постъпване на заявката, придружена от всички необходими документи. Този срок е изтекъл на 21.11.2008 год. Частично плащане в размер а 304708.90 лв. е постъпило едва на 03.12.2019 год. Останала е неизплатена сумата от 158480 лв., за присъждането на която е формирана главната искова претенция. Обезщетението за забава при плащането, формиращо акцесорната претенция е за периода 23.11.2010 – 22.11.2013 год.
Последователно подържаната теза на ответника-касатор ДФ”Земеделие” е, че редуцирането на финансовата помощ е законосъобразно, тъй като в резултат на извършени проверки е констатирал различие/несъответствие при изпълнение на оборудването със залегнали в договора клаузи.
За да отхвърли исковете, първоинстанционният съд е приел, че изплащането на финансовата помощ е обусловено от конкретни предпоставки, посочени в договора, а именно пълно и цялостно реализиране на одобрената инвестиция, което обстоятелство ищецът не е доказал.
Сезиран с въззивната жалба на ищеца, съставът на САС е допуснал събирането на нови доказателства, касаещи изпълнението на обекта, съобразно утвърдения бизнес-план и условията по договора и анексите, както и доказателства относно естеството и стойността на несъответствията между проектите и реализацията на съоръжението, ако са налице такива.
Въз основа на събраните в първоинстанционното и въззивното производства доказателства, съставът на САС е приел, че исковете са основателни до посочения по-горе размер. Мотивирал се е с това, че действително се установени разлики, представляващи недоставени или по – малко доставени елементи от съоръжението и частични промени, наложени в процеса на изпълнението му. Те обаче не са се отразили на крайния резултат – функционирането на съоръжението, съобразно предназначението му и качеството на крайния продукт. Приел е, че разликата в крайна цена на съоръженията, възлизаща общо на 14535.70 лв., т.е. по-малко от 2% от общата стойност на инвестицията е незначителна и не може да бъде основание за отказ от заплащане на остатъка от дължимата финансова помощ.
Посочените в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпроси са следните: „1./ Налице ли е основание ДФ”Земеделие” – ответник по договор, сключен по реда на Наредба № 15/08.05.2001 год. на министъра на земеделието и горите за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в земеделските стопанства да изплати частично отказана безвъзмездна финансова помощ, при условие, че ползвателят на помощта доказва най-общо изпълнение предмета на уговорената инвестиция – закупуване на оборудване на розоварна, отклонявайки се от договорените параметри на финансираните активи?; 2./ Допустимо ли е при разглеждане на дело пред втора съдебна инстанция, по свой почин въззивният съд да назначи експертиза, при положение, че такова доказателствено искане не е било инициирано от въззивника, не само в подадената от него въззивна жалба, но и такова не е било отправено към съда нито с исковата молба, нито с последващи процесуални действия пред първа инстанция?”
Приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на първия въпрос се основава на противоречие с приетото от ВКС с Решение № 239/2015 год. по т.д.№ 4590/2013 год. на І т.о. и Определение № 23/2010 год. по т.д.№ 731/2009 год. на І т.о. По отношение на втория въпрос, твърдението е за противоречие с т.3 на ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС.
Становището на настоящия съдебен състав е, че по отношение но посочените по-горе въпроси приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не налице и касационен контрол не следва да бъде допуснат.
Преди всичко, определението на І т.о. по т.д.№ 731/2009 год. с което касационен контрол не е допуснат не съставлява задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК. Правният въпрос по който се е произнесъл съставът постановил Решение № 239/2015 год. по т.д.№ 4590/2013 год. съвпада почти дословно с посочения от касатора. Това само по себе си обаче, че води до предпоставката на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, предвид обстоятелството, че в правомощията на съдебният състав е да прецени във всеки конкретен случай дали поставеният пред него въпрос е правен или по естеството си съставлява твърдение за неизпълнение на конкретни параметри от договора.
По отношение на втория от поставените въпроси, предпоставката на чл.280 ал.1 т.1 ГПК също не е налице.
Процесуалните действия на състава на САС не са в противоречие, а в съответствие с разясненията по т.3 на ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС. Във въззивната жалба се съдържа оплакване за допуснато нарушение на доказателствената тежест. Въззивникът се е позовал на това, че в първоинстанционното производство ответникът не е оспорил обстоятелството, че цялата инвестиция е налична и се използва съобразно проекта и договора, съоръжението е работещо и се използва по предназначение. Функционирането на инсталацията косвено е посочено и в експертизата, на която е била поставена друга задача. Поради липсата на оспорване на това обстоятелство, ищецът в производството пред СГС не е искал доказателства относно него. Поради това и изводът на СГС за недоказаност на тезата му е неправилен.
Както изрично е посочил ВКС в т.3 на ТР № 1/2013 год. на ОСГТК „Ако въззивната жалба съдържа оплакване в посочения смисъл, не е необходимо въззивникът да е поискал назначаване на експертиза за установяване на съответния факт и да е определил задачата на вещото лице, тъй като единствено съдът може да прецени дали установяването на този факт налага съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, изкуството, занаятите и др., изискващи специални знания, като предпоставка за назначаване на експертиза с определена задача. Необходимо и достатъчно е страната да се е позовала на процесуално нарушение на първата инстанция, което да е попречило на използването на това доказателствено средство, включително пропускът служебно да се назначи експертиза за изясняване на релевантни за делото въпроси. Ето защо, когато възникне необходимост да бъде установен даден факт във връзка с въведено във въззивната жалба оплакване, въззивният съд служебно назначава експертиза и определя задачата й на разноски на страната, която носи тежестта да докаже съответния факт”.
Ще следва да се отбележи, че това позоваване се съдържа и в мотивите на определението от 24.04.2017 год. с което съставът на САС е допуснал съдебно-техническа експертиза и е определил задачата и.
Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 2315 от 09.11.2017 год. по т.д.№ 4121/2016 год. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.