О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 428
гр. София, 28.06.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 3084/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] – [населено място], срещу решение № 1918 от 07.08.2017 г., постановено по т. д. № 975/2017 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 115 от 09.12.2016 г. по т. д. № 102/2016 г. на Софийски окръжен съд, с което [община] е осъдена да заплати на Потребителна кооперация „Златица 91” на основание чл.232, ал.2 ЗЗД сумата 28 800 лв. – наемна цена за периода 01.006.2015 г. – 31.05.2015 г. по договор от 01.02.2008 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска на 27.06.2016 г. до окончателното плащане, и на основание чл.92, ал.1 ЗЗД сумата 24 144 лв. – неустойка за забава за периода 01.06.2015 г. – 31.05.2016 г.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение на всички основания по чл.281, т.3 ГПК. По съображения в жалбата се иска отмяна на решението и присъждане на направените по делото разноски.
Допускането на касационно обжалване се поддържа бланкетно на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация Потребителна кооперация „Златица 91” – [населено място], изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК (ред. ДВ бр.47/2009 г.), приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Софийски окръжен съд, с което са уважени предявените от Потребителна кооперация „Златица 91” против [община] обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД и чл92, ал.1 ЗЗД, Софийски апелативен съд е приел, че в качеството на наемател по сключен срочен договор за наем от 01.02.2008 г. общината – ответник дължи на кооперацията – ищец наем за ползването на наетия с договора недвижим имот през периода 01.06.2015 г. – 31.05.2016 г. в размер на 28 800 лв., както и неустойка за забава в размер на 24 144 лв., уговорена при сключване на договора.
По делото не е съществувал спор, че договорът за наем е сключен със срок една година, но след преценка на фактите и доказателствата по делото въззивният съд е направил извод, че договорът е трансформиран в безсрочен при предпоставките на чл.236, ал.1 ЗЗД и обвързва страните за исковия период, тъй като общината – наемател е продължила да ползва наетия имот след изтичане на едногодишния срок със знанието и без противопоставянето на наемодателя. Като е съобразил, че ответникът не е ангажирал доказателства за заплащане на дължимата съгласно чл.232, ал.2, пр.1 ЗЗД наемна цена, съдът е счел за основателна претенцията на ищеца за заплащане на наем в присъдения от първата инстанция размер, съответстващ на сбора от дължимите месечни наемни вноски за периода 01.06.2015 г. – 31.05.2016 г. Въззивният съд е посочил, че възражението на ответника за нереално висока наемна цена не е подкрепено с доказателства, а възражението за липса на съгласуване на цената с общинския съвет не може да доведе до отхвърляне на иска поради неоспорване на действителността на наемния договор.
За неоснователно въззивният съд е приел възражението на ответника за нищожност на клаузата на чл.3.3 от договора, предвиждаща заплащане от наемателя на неустойка за забава в случай на просрочие на наемните вноски. Позовавайки се на указанията в т.3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, съдът е формирал извод, че уговорената неустойка в размер на 0.5 % от дължимата сума за всеки просрочен ден, без фиксиран краен срок и предел, не противоречи на добрите нрави и не е нищожна.
Като неоснователни въззивният съд е преценил оплакванията във въззивната жалба за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на ответника – жалбоподател. След като е съобразил липсата на представено с отговора на исковата молба пълномощно от [община] в полза на адв. Н. Н. и депозирания в първото заседание по делото болничен лист, въззивният съд е възприел становището на първоинстанционния съд за отсъствие на основание по чл.142, ал.1 ГПК за отлагане разглеждането на делото. Изложил е и мотиви, че дори отказът на първоинстанционния съд да отложи делото да е незаконосъобразен от гледна точка на чл.142, ал.1 ГПК, жалбоподателят – ответник не е поискал събиране на други доказателства във въззивното производство, извън ангажираните с отговора на исковата молба.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен правен въпрос от значение за изхода на делото – чл.280, ал.1 ГПК, по отношение на който са осъществени някои от специфичните за достъпа до касация основания по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК (в приложимата редакция преди изменението от ДВ бр.86/2017 г.). Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, разрешен с обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Посочването на значимия за всяко дело правен въпрос и обосноваването на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК е задължение на касатора. В съобразителната част на решението е проведено разграничение между основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, които имат значение за правилността на въззивното решение и се преценяват само в случай на допуснато касационно обжалване при осъществяване на касационния контрол по чл.290 ГПК, и специфичните за достъпа до касация основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК, съобразно които Върховният касационен съд селектира касационните жалби в производството по чл.288 ГПК.
С разпореждане от 16.04.018 г. съставът на ВКС е констатирал, че касаторът не е представил изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК с посочване на основания за допускане на касационно обжалване, поради което е предоставил на същия възможност да представи изложение и да обоснове основания от кръга на визираните в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В определения за целта срок по делото е постъпила молба вх. № 4485/03.05.2018 г., в която касаторът [община] е посочил, че „основание за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд е чл.280, ал.1, т.3 от ГПК”. В молбата не е формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а са развити оплаквания за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон, неправилна преценка на доказателствата по делото, необсъждане в съвкупност на всички доказателства, липса на произнасяне по възражението във въззивната жалба срещу кредитираните от първата инстанция свидетелски показания и необоснованост на изводите на въззивния съд за осъществено след изтичане на срока на наемния договор ползване на наетия имот. Съдържанието на молбата не позволява значимият за изхода на делото правен въпрос да бъде прецизиран от касационната инстанция съобразно разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, а предполага служебно извеждане на въпроса, което е недопустимо.
Непосочването на правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и не се налага обсъждане на бланкетно посочената допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по т. д. № 975/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация е направил искане за разноски, но не е представил доказателства за извършването им, поради което разноски не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1918 от 07.08.2017 г., постановено по т. д. № 975/2017 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :